Монументът я върна към друг обелиск, заровен в една пирамида под три километра лед в земите на Антарктида. Запита се дали наистина страданията на Христос на кръста са онзи най-достоен акт на човечеството, сложил край на проклятието върху древните Божии синове, и по този начин спасил света? Или пък е безкористният акт на един безбожник, наречен Конрад, който принесе в жертва мечтата на своя живот и върна обелиска в звездната камера? След продължителен размисъл Серена стигна до заключението, че второто не би могло да се случи без първото.
Заслушана в жизнерадостните звуци на града, който никога не спеше, Серена бръкна в джоба си и извади оттам къдрицата от неговата коса, която бе отрязала тайно. След време, стига да събере сили да се прости с това съкровище, щеше да го предаде за анализ.
Засега обаче отправи гореща молитва за безсмъртната душа на Конрад Йейтс който и да бе той, както й за опрощението на своята. Защото дълбоко в себе си знаеше, че някой ден двамата отново ще бъдат заедно.
БЛАГОДАРНОСТИ
Тази книга успя да попадне в ръцете на много повече читатели по целия свят, отколкото се полага на първи роман, заради моя агент Саймън Липскар, който повярва в мен още от самото начало, както и на редакторката ми Емили Бестлър, която направи всичко това възможно.
Заради това, че оригиналната компютърна книга се превърна в бестселър номер едно, благодаря на борда на „Атлантис Интерактив, Инк.“, както и на десетките хиляди абонати на @tlantisTV от всичките седем континента, в това число и Антарктида.
Заради любезното внимание и първокласните експертни съвети в областта на археологията съм изключително много задължен на Томас Пикъринг — бивш заместник държавен секретар по политическите въпроси към Държавния департамент на САЩ и забележителен любител археолог; на доктор Захи Хавас — главен директор на Пирамидалния комплекс в Гиза към Египетския върховен съвет по антиките и един от най-големите световни авторитети по въпросите на Голямата пирамида; на доктор Кент Уийкс — професор по египтология от Американския университет в Кайро и директор на Проекта за картографиране на Тива. Благодаря ви, господа, за отделеното време и поощрителните думи! Всички грешки и недоглеждания в тази литературна измислица са единствено и само мои.
Заради това, че разшири познанията ми по геополитиката на Антарктида, трябва също така да благодаря и на Бюрото по океаните и международните екологични и научни проблеми към Държавния департамент, на Центъра за полярни архиви във Вашингтон, на войските за поддръжка на ВМС на САЩ в Антарктида, на екипажа на самолетоносача на САЩ „Констелейшън“, както и на членовете на разнообразните правителствени агенции, които помолиха да не бъдат изрично цитирани във връзка с тази твърде чувствителна информация.
Заради това, че ми помогна да си остана все така здраво стъпил на земята, съм изключително задължен на сеизмолога от Калифорнийския технологичен институт Еджил Хоуксън, както и на Пол Ричардс от обсерваторията „Ламонт-Дохърти“ към Колумбийския университет, и на геофизика от университета в Бъркли, Реймънд Жанлос.
Заради задълбочените проучвания на фактологията около изгубения континент Атлантида и астрономическата подредба на пирамидите в Гиза и на храмовете в Южна Америка, съм длъжен да изразя благодарността си на Ранд и Роуз Флем-Ат, Колин Уилсън, Греъм Ханкок и Робърт Бовал. Заради прозренията относно международните и духовни последици от откритията на археологията съм благодарен на Уилям Дж. Фулко, д.ф.н., от Университета „Лойола Меримаунт“ в Лос Анджелис.
Заради поощрението да напиша един дяволски добър роман благодаря на моя приятел и духовен наставник Джеймс Н. Фрей — най-прекрасния треньор по писателстване в Съединените щати. Заради куража да кажа нещата такива, каквито са, благодаря на политическия съветник Джордж Барна от „Барна Рисърч Груп“. А за всичките онези прекрасни обеди благодаря на Дъг Лагерстрьом.
Накрая бих искал да благодаря на моята съпруга Лора Грийниъс — главен новинарски редактор на „Лос Анджелис таймс“ и мой неофициален първи редактор.