Лоркин почувства хладни тръпки. Макар да бе чувал тази история и преди, майка му винаги говореше с неохота за тази част от живота на баща му.
— Те го наблюдавали дълго време и накрая разбрали, че робът е магьосник от Гилдията — продължи Тивара. — Това било твърде необичайно, защото, както вече знаеш, сачаканците не държат роби, които владеят магията. Ако някой роб развие силата си по естествен път, те го убиват. Поробването на чуждестранен магьосник — особено гилдиец — е нещо необичайно и опасно. Но и сачаканецът не бил обикновен ичани. Той бил хитър и амбициозен.
Докато хората ми наблюдавали, те осъзнали, че баща ти не владее висшата магия. Един ден дъщерята на водача на моите хора се разболяла и скоро станало ясно, че ще умре. Водачът ни бил чувал за уменията на Гилдията в лечението с магия. Много пъти сме се опитвали да открием тайната му, но без успех. Затова водачът ни изпратил една от нас да се срещне с баща ти и да му направи предложение — лицето на Тивара помръкна. — Трябвало е да го научи на висшата магия, в замяна на лечителската магия.
Жената го погледна. Лоркин отвърна на погледа й. Майка му никога не беше споменавала, че баща му се е съгласил на подобна размяна.
— И? — подтикна я той.
— Той се съгласил.
— Той не може — не би могъл да направи нещо такова! — изтърси Лоркин.
Тивара се намръщи.
— Защо не?
— Това е… само Висшите магове могат да вземат такова решение. И то само след одобрението на краля. Да се предаде подобно ценно познание в ръцете на чужда раса… на хора, които не влизат в Обединените земи… твърде е рисковано. И трябва да бъде предложено нещо в замяна.
— Висшата магия — напомни му тя.
— Която те никога не биха приели. Тя е… — той се сепна. Разкритието, че черната магия е забранена щеше да покаже най-голямата слабост на Гилдията. — Не е имал право да вземе такова решение.
Устните на Тивара се изкривиха неодобрително.
— Но въпреки това той приел предложението — рече тя. — Съгласил се да дойде в убежището ни и да ни научи на лечителската магия, което, според него, не можело да стане за един миг, както се получава при висшата магия. Така той овладял висшата магия и я използвал, за да убие господаря си. След това изчезнал, върнал се в Имардин, нарушавайки обещанието си. Дъщерята на водача ни умряла.
Лоркин установи, че не може да издържи обвинителния й поглед. Той наведе глава, загреба шепа пясък и го остави да изтече между пръстите му.
— Разбирам, защо хората ти са му ядосани — рече той с неуверен глас.
Тя си пое дълбоко дъх и погледна настрани.
— Не всичките. Една от нас замина за Имардин по-късно, когато стана ясно, че братът на някогашния господар на баща ти се готви да завладее Киралия. Тя откри, че от известно време този ичани изпраща шпиони в Имардин и че баща ти ги избива тайно. Възможно е баща ти да се е върнал у дома, защото е открил заплахата, която представлява братът на господаря му.
— Или е предположил, че ще проявите разбиране, че той трябва първо да поиска разрешение от Гилдията, за да ви научи на лечителската магия, след което да се върне.
Тя го погледна.
— Ти вярваш ли в това?
Лоркин поклати глава.
— Не. Той не би могъл да им разкаже за вас, без да разкрие, че… — „че е научил черната магия“, помисли си той. — Че е бил роб тук.
— Значи е нарушил обещанието си от гордост? — гласът й прозвуча неодобрително, макар не толкова, колкото бе очаквал. Може би тя разбираше защо баща му не е желаел да го разкрие пред останалите.
— Едва ли това е била единствената причина — каза Лоркин. — Когато е станало нужно, той е разкрил истината. Или, както се оказва, част от нея — додаде той.
— Добре — рече тя, свивайки рамене. — Каквато и да е била причината, той не спазил обещанието си. Някои от хората ми — фракцията, за която споменах първата вечер — искат да те накажат за това — Лоркин я погледна ужасено и тя му се усмихна накриво. — Затова изпратиха Рива да те убие, въпреки нарежданията на водача ни. Но повечето от нас държат на принципа, че сме по-добри от варварските ни сачакански братовчеди. Ние не наказваме децата за престъпленията на родителите им.
Лоркин въздъхна с облекчение.
— Радвам се да го чуя.
Тя се усмихна.
— Вместо това им даваме възможност да поправят щетите.