Тя изведнъж се почувства слаба и изцедена. Безпомощна. „Каква полза от всичката ми сила, щом не мога да я използвам, за да спася собствения си син?“
„А може би той няма нужда да бъде спасяван?“ — обади се слабичко гласче някъде в съзнанието й.
Оусън въздъхна.
— Опасявам се, че трябва да ви забраня да отпътувате за Сачака, Черна магьоснице Сония. Както и да говорите за това с други хора освен самия мен, краля, Върховния повелител Болкан и лорд Ротан.
— Дори и със семейството на Акарин?
Той поклати глава.
— Дори с тях. Като майка на Лоркин вие имате правото да научите какво се е случило и аз ще ви информирам периодично за развитието на ситуацията. Довечера с Върховния повелител Болкан ще обсъдим начините, по които бихме могли да помогнем на лорд Денил, включително евентуалното изпращане на човек в Сачака. Ако вземем решение, ще ви съобщя подробностите.
„Постарай се да го направиш“ — помисли си Сония.
— Очаквам от вас редовно да ме информирате за развитието — рече твърдо тя.
Той я изгледа замислено.
— Лека нощ, Черна магьоснице Сония.
Тя го изпрати до вратата и я отвори с магия. Преди да излезе в коридора, той й кимна учтиво. След това си тръгна и Сония затвори вратата под звука на бързо отдалечаващите се стъпки.
След това се обърна към Ротан.
— Заминавам — каза му тя и отиде в спалнята. Върху шкафа с дрехи лежеше малък куфар. Издигна го с магия и бавно го спусна на пода.
— Втори път няма да те приемат обратно — обади се Ротан, който стоеше на прага.
Тя отиде до шкафа и го отвори. Беше пълен с черни мантии.
— Не ме интересува. Ще намеря Лоркин и двамата ще тръгнем на пътешествие. Загубата е тяхна, не моя.
— Нямам предвид Гилдията, а страната. Обединените земи.
— Знам. Но освен тях има и други държави, нали знаеш.
— Да. Но докато Гилдията може да обучи друг черен магьосник, който да те замести, ти няма да можеш да намериш заместител на Гилдията. Теб може и да не те интересува, но задавала ли си си въпроса как ще го приеме Лоркин?
Тя продължаваше да гледа мантиите. Те не бяха подходящото облекло за магьосник, който възнамерява да отхвърли оковите на Гилдията. Сония не беше сигурна как би трябвало да се облече разбунтуваният магьосник, който бяга от страната, знаеше само, че мантиите със сигурност не са подходящото облекло. Но не разполагаше с други дрехи.
„Не мога да повярвам, че в този момент се тревожа за най-подходящото облекло!“
— Трябва да намериш отстъпничката, Сония.
— Регин може да я намери.
— Сери не му вярва.
— Не го обвинявам — промърмори тя. — Сери ще трябва да се примири.
Ротан въздъхна.
— Сония! — гласът му прозвуча по бащински твърдо.
Тя скръсти ръце и се втренчи в него с най-страшния си поглед, който казваше „не ми се меси, аз съм се сблъсквала с много по-страшни ситуации от теб и съм печелила“ и който караше учениците да се вцепеняват, а магьосниците да преглъщат нервно.
И, както винаги, Ротан не се впечатли.
— Знаеш, че не можеш да отидеш — каза й той. — Знаеш, че е по-вероятно да влошиш положението на Лоркин и че след като всичко приключи, той ще има нужда да се върне в сигурната, безопасна Гилдия — където е и майка му.
Без да сваля очи от лицето му, тя изруга.
— Защо трябва винаги да си прав, Ротан?
Той сви рамене.
— Аз съм по-възрастен и по-умен от теб. А сега двамата трябва да седнем и да измислим някой по-прикрит и не чак толкова унищожителен план. Като за начало ти предлагам да изпратиш някой в Сачака, който да действа от твое име.
Той се усмихна.
— Имам няколко предложения. Нека да поседнем и ще ти ги кажа.
Глава 21
Всяка помощ е добре дошла
Поточето изобщо не изглеждаше чисто, дори на слабата светлина от настъпващата зора. В плиткия канал лениво криволичеше тънка струйка вода, оградена със зеленикава слуз, от която се разнасяше воня на мухъл и гниеща растителност. Тивара като че ли не се притесняваше от това. Тя клекна и гребна в шепата си.
Лоркин наблюдаваше как я поглежда за миг и бързо я преглъща.