Жената го гледаше студено и напрегнато. Лоркин не се и съмняваше, че тя иска да го убие. Сърцето му заби силно от страх. Изпита непреодолимо желание да побегне. „В което има смисъл — помисли си той. — Тя сигурно е Изменница, което означава, че е черна магьосница, следователно е по-силна от мен“.
Но още преди да завърши мисълта си, до него се появи Тивара. Погледът на жената се прехвърли върху нея. Заля го вълна от облекчение. Тивара направи крачка пред него и той почувства как бариерата й покрива неговата. Макар ударите да бяха спрели, той продължи да поддържа силен щит, в случай, че нейният не издържи.
— Престани, Раша! — каза Тивара.
— Само ако и ти спреш — отвърна жената.
— Заклеваш ли се, че няма да нападнеш нито мен, нито Лоркин?
— Кълна се, че няма да нападам теб. Но той… — погледът на жената се прехвърли върху него. — Трябва да умре.
Лоркин потрепери. Но освен това забеляза, че жената бе спряла да нанася удари по Тивара.
— Кралицата нареди да не бива убиван.
— Тя няма право да ни забранява да си отмъстим — изсъска Раша.
— Ишира умря първа.
Очите на жената проблеснаха гневно.
— Първа или последна, има ли значение?
— Тя ми беше другарка. Смяташ ли, че не ми е липсва? Смяташ ли, че не съм тъгувала по нея?
— Ти не знаеш какво е да загубиш дете! — извика жената.
— Да — отвърна Тивара с остър глас. — Но взимам пример от кралицата как да живея със загубата си, а не от онези, които са готови да убият нечие дете заради грешките или престъпленията на родителите му.
Раша погледна Тивара, лицето й бе изкривено от омраза.
— Не всеки може да прости толкова лесно. Не и за нещо такова. Не и ако убиеш някой от собствените си хора — очите на жената проблеснаха. — Само си хабиш силата, като го защитаваш. Остави ми го.
— А щом го убиеш, какво ще правиш с мен? — Лоркин забеляза, че гласът на Тивара звучи невероятно спокойно. Но тя изглеждаше напрегната, сякаш всеки момент очаква нова атака. „Опитва се да я принуди да говори. Поне се надявам да е така. Възможно е да се опитва да спазари живота ми за своя“.
— Ти ще се върнеш в убежището с мен. Всички Изменници трябва да разберат, че кралицата предпочита някой от собствените й хора да умре, вместо сина на мъжа, убил дъщеря й.
— Всъщност кралицата предпочита хората й да се подчиняват на заповедите й. Така никой няма да бъде убит — разнесе се силен глас. — Това си е много смислена заповед и е добра за всички.
Раша отстъпи настрани и същевременно се обърна. На входа стоеше друга жена, облечена като робиня, която се бе облегнала на стената в умишлено безгрижна поза.
— Чари — каза Тивара с облекчение и топлота в гласа.
Новодошлата се усмихна весело, после влезе в сградата със стъпката на млада киралийка, която се появява с целия си блясък на някой бал или прием.
— Нося нови заповеди от кралицата — каза им тя. — Лорд Лоркин не трябва да бъде нараняван. Тивара трябва да бъде отведена в Убежището и да бъде изправена на съд за убийството на Рива — тя се обърна към Раша. — И тъй като съм по-висшестояща от теб, на мен се полага изпълнението на тази задача. А ти по-добре бягай у дома, преди господарят ти да е усетил, че липсваш и да прати подире ти групичка надзиратели с камшици.
Раша впери поглед в Чари, после изсъска нещо и се измъкна през отвора в стената. Ясно се чуха звуците от пращене на клони, когато тя се промъкна през бодливите храсти, с които бе обрасъл хълмът.
Чари се обърна и погледна Тивара.
— Много си загазила.
Тивара се усмихна.
— Благодаря, че се намеси. Откъде знаеше къде сме?
Младата жена сви рамене.
— Не знаех. Вярно, че се оглеждах за вас, но не очаквах, че ще го доведеш тук. Това е най-очебийното скривалище в цялата област. Къде ти беше умът?
Тивара сви рамене.
— Не знам — тя разтри лицето си и умората изведнъж й пролича. — Толкова добре се справяхме… Реших, че хората ще предположат, че няма да поемем към Убежището.
Чари поклати глава.
— Добре, че наглеждах и Раша. Тя е главен наблюдател в съседното имение и доста се поизпоти, докато ви открие. Когато научих, че е събрала група и тръгва след вас, аз се измъкнах и я последвах.
— Група? — Тивара се намръщи. — А къде са останалите?