— За ваше щастие тя им каза да изчакат, за да тръгне напред и да повали новия ти приятел — Чари погледна Лоркин и се усмихна. — Аз обаче отидох при тях и им казах да се прибират.
„Аз съм по-висшестояща — спомни си Лоркин думите й. — Тя очевидно е доста влиятелна Изменница. И щом имат рангове, значи не са толкова равностойни, както твърди Тивара“.
— Добре… благодаря ти за това — Тивара се поколеба. — А ти какво смяташ да ни правиш?
Чари не отговори. Тя наведе глава, сви устни и се приближи. Спря се на няколко стъпки от тях и погледна изпитателно Тивара.
— Вярно ли е?
— Да.
Чари кимна и въздъхна.
— Рива беше размирничка. Ако някой би могъл да те предизвика, то това би била тя.
Тивара поклати глава.
— Ако имаше друг начин…
— Добре, хубаво е, че не отричаш. Какви са ти плановете?
— Да се прибера и да реша проблема.
Погледът на Чари се отмести към Лоркин и тя го огледа от глава до пети.
— Ами той?
Лоркин реши да не обръща внимание на това, че го обсъждат така, сякаш не присъства и учтиво наведе глава.
— За мен е чест да се запознаем, Чари от Изменниците.
Жената се ухили и пристъпи към него.
— Харесва ми. И за мен е чест, Лоркин от Гилдията.
— Той предложи да се върне с мен, за да говори в моя защита пред съда. — Гласът на Тивара беше тих.
Чари повдигна вежди.
— И ти си съгласен да дойдеш с нея? — попита го тя.
— Да.
Изражението й бе едновременно преценяващо и одобрително.
— Ти си смел мъж. Ще ни дадеш ли онова, което баща ти ни обеща?
— Ще го обсъдим, когато стигнем там — отвърна Тивара, преди Лоркин да успее да отговори.
Младата жена се засмя.
— Непременно. Това, разбира се, не трябваше да се случва — каза му тя. — Ти трябваше да се върнеш в Арвис. А ние със сигурност нямахме намерение да те водим в тайния ни дом. Трябва да получа разрешение за това.
— Колко време ще отнеме? — попита той.
Чари се замисли.
— Шест или седем дни. Може да скъсим срока, ако се срещнем с Говорителката Савара при колибите на щавачите — тя погледна към Тивара. — Савара беше наставничка на Тивара — както и моя — и е една от водачките ни. Ако все още искаш да дойдеш в Убежището, ще трябва да я убедиш да те заведе.
— И как да го направя?
Чари сви рамене.
— С обичайния си чар и ентусиазъм — каза му Тивара. — Но не давай никакви обещания. Хората ми ще ги приемат с подозрение, ако въобще им повярват. Трябва само да споменеш, че си склонен на отстъпки, заради предателството на баща си, но без да посочваш какви точно.
Той кимна.
— Мога да го направя.
Тивара се усмихна.
— С нетърпение очаквам да видя как.
— Както и аз — каза Чари. После погледна към обувките му. — Как си чувстваш краката?
— Добре употребени.
— Искаш ли да се повозиш в каруца? Утре изпращаме товар с храна към едно от външните имения. Сигурна съм, че ще намерим място за още двама роби.
Лоркин погледна към Тивара.
— Можем ли да й се доверим?
Тя кимна.
— Чари е моя стара приятелка. Обучавали сме се заедно.
Той се усмихна на Чари и наведе глава.
— Тогава приемам. Всъщност предложението е твърде добро, за да го откажа.
— Тогава недей — Чари се усмихна широко. — В моето имение мога да ви предложа доста по-удобни легла от пръстта в старата съборетина. Освен това — тя се наведе към Лоркин и го подуши — и баня.
Лоркин погледна към Тивара. Тя се мръщеше.
— Какво има? — попита той.
Тя поклати глава.
— Нищо — после въздъхна и погледна към Чари. — Сигурна ли си, че Лоркин ще е в безопасност в имението ти?
Младата жена се ухили.
— Господарят ми е симпатичен стар пияница. Аз взимам всички решения, включително кои роби да купи. Там няма нито един роб, който да не съм одобрила, а няколко пъти, когато Говорителката Сники се опита да вмъкне свои момичета, аз им намирах други места.
Тивара поклати глава.
— Ако някой ден решиш да поискаш място на Масата, здраво ще плашиш всички.
— Можеш да се обзаложиш — Чари се ухили. — Така че е по-добре да си на моята страна. И ще получиш шанса да се изкъпеш. Хайде! Да се прибираме, преди господарят ми да усети, че ме няма.