— Тя нямаше да поиска да се видите, освен ако няма добра причина за това — каза Гол, докато бързаше след Сери.
— И смяташ, че това ще ме накара да се чувствам по-добре? — отвърна му язвително Сери.
— Ами… казвам само, че е разумно момиче.
— Предпочитам да не е разумно момиче, без добра причина да ме види — Сери се намръщи. — В противен случай има голяма вероятност да се е случило нещо лошо.
Гол въздъхна и не каза нищо повече. Сери се промъкваше между сандъците и щайгите с гниеща храна в уличката. „Поне знам, че Аний е още жива“ — помисли си той. От време на време Гол правеше неуспешни опити да я открие, от което Сери оставаше много доволен — и се опитваше да убеди себе си, че причината е в умението й да се укрива добре, а не защото трупът й така и не е бил открит, и разпознат.
В края на уличката той се спря и почука на една врата. След кратка пауза тя се отвори навътре и някакъв мъж с белязано лице ги въведе. От един страничен вход се появи позната жена, която ги поздрави.
— Дония — каза Сери и се усмихна накриво. — Как върви работата?
— Както винаги — отвърна тя и ъгълчето на устата й се изкриви в усмивка. — Радвам се да те видя отново. Подредила съм стаите както ти харесва. Тя те чака горе.
— Благодаря.
Двамата с Гол се изкачиха по стълбите. Тревогите го бяха изнервили и той не спираше да наднича пред вратите и зад ъглите в търсене на засада. Макар Сери да не смяташе, че Дония ще го предаде доброволно, той никога не омаловажаваше вероятността някой да си спомни, че са били приятели в младежките му години и да заложи капан в пивницата й. Или да го шпионира. Той винаги караше Дония да опразва стаите над и под мястото, където щеше да проведе срещите си, така че да не може да се подслушва.
Когато стигна до вратата на същата стая, където се беше срещнал с Аний и предишния път, той развеселено забеляза, че тя е заела същата позиция, която си бе избрал той по време на предишната среща. Със сериозно изражение на лицето той последва Гол в стаята. Едрият мъж се огледа, после затвори вратата. Сери се впери в лицето на дъщеря си.
Под очите й имаше тъмни кръгове и тя изглеждаше още по-слаба, но погледът й бе остър и решителен.
— Аний — каза той. — Радвам се да видя, че не си попаднала в беда.
Ъгълчетата на устните й потрепнаха.
— И аз се радвам да те видя жив. Успя ли да откриеш убиеца на братята ми?
Жегна го познатата болка.
— И да, и не.
— И какво означава това?
Сери потисна въздишката си. Майка й също не харесваше уклончивите отговори.
— Преследвам един човек, но не мога да бъда сигурен, че е той, докато не го заловя.
Тя сви устни и кимна.
— Защо си позволил да отворят казанджийници в Северния квартал?
Той примигна изненадано.
— Не съм.
— Не знаеш ли за тях? — тя повдигна вежди и се обърна към Гол.
— Той не знае?
— Не — Сери погледна към Гол. — Но вече знаем.
— Ще ги затвориш ли?
— Разбира се.
Тя се намръщи.
— Но няма да го направиш сам, нали? Имам предвид лично.
Той сви рамене.
— Сигурно не. Защо питаш?
— Отвориха една до мястото, където бях отседнала. Затова вече не живея там. Много неприятни хора. Чух ги да разговарят с предишния собственик. Стените са доста тънки, така че не беше трудно да ги чуя — тя присви очи. — Те казаха на мъжа, че ще вземат къщата му и магазина. Казаха, че ако се оплаче на някого, ще направят разни гадни неща на него и на семейството му. Имаше една жена със странен акцент — досега не съм чувала такъв. Тя каза нещо и след това ботушарят изкрещя. След като си тръгнаха, жена му се прибра и аз го чух да й разказва какво се е случило. Каза, че ще го наранят с магия.
— Аний се взря напрегнато в Сери. — Смяташ ли, че това е възможно или те просто са го излъгали?
Сери отвърна на погледа й. „Ако това е отстъпничката… ако това е Ловецът на Крадци… дали се опитва да се докопа до Скелин, като работи с неговите продавачи на роет?“
— Странен акцент — повтори той.
— Да.
— Успя ли да я огледаш?
— Не. Но в града от години се носят слухове за магьосник-отстъпник. И в това, че са чужденци има смисъл. Магьосниците от държавите, които не влизат в Обединените земи, не са длъжни да идват в Гилдията — тя замълча, след което сви рамене. — Разбира се, може и да се е преструвала.