Сери кимна одобрително.
— Постъпила си правилно, като си се махнала. Намери ли си друго скривалище?
Тя се намръщи.
— Не. Имах няколко места, но по една или друга причина никое от тях вече не е подходящо — Аний го погледна. — Като те гледам, добре се оправяш.
— Не съм сигурен до каква степен е благодарение на стореното от мен или е резултат от чист късмет — призна си той.
— И все пак с парите и връзките си сигурно имаш по-добри възможности от мен.
Сери сви рамене.
— Вярно, че помагат.
— Нали? Добре, какво ще кажеш да отседна при теб? Защото криенето не ми носи пари, а аз използвах всичко спестено — както и връзките ми.
Когато Сери отвори уста да възрази, тя скочи на крака.
— И не ми казвай, че далеч от теб ще съм в безопасност. Само ти и Гол знаете, че сме роднини, а аз нямам намерение да се хваля пред всички. И няма да живея с теб като твоя дъщеря — тя се изпъна и постави ръце на хълбоците си. — Ще бъда твоя телохранителка.
Гол се задави от изненада.
— Аний… — започна Сери.
— Признай си, че имаш нужда. Гол остарява, става по-бавен. Имаш нужда от някой по-млад. Някой, на когото можеш да вярваш като на него.
Давенето на Гол премина в ломотене.
— Младостта и доверието не са единственото в един телохранител — посочи Сери.
Тя се усмихна и скръсти ръце.
— Мислиш, че не мога да се бия? Мога. Дори съм се обучавала. Мога да ти покажа.
Сери преглътна скептичната забележка, която се канеше да подхвърли. „Тя ми е дъщеря. От години не сме говорили толкова много. Няма да спечеля нищо, ако я прогоня. Освен това… тя може и да е наследила част от талантите ми“.
— Добре де — каза той. — Какво ще кажеш да ми покажеш колко стар и бавен е Гол?
Сери едва не се изсмя на глас, когато видя физиономията на телохранителя си. Нараненото му и смаяно изражение бързо се смени с предпазливост, когато Аний се обърна към него и се приведе. В едната й ръка проблесна метал. Сери не беше видял кога е извадила ножа си. Забеляза начина, по който го държеше и кимна одобрително.
„Това ще бъде интересно“.
— Не го убивай наистина — каза й той.
Гол се беше съвзел от изненадата и се приближаваше към Аний с предпазливите, добре балансирани стъпки, които Сери познаваше толкова добре. Той бавно извади ножа си. Едрият мъж може и да не беше от най-бързите в краката, но бе стабилен като стена и знаеше как да използва теглото и слабостите на съперника си. Или съперничката.
Аний също се приближаваше, но Сери забеляза с удоволствие, че момичето не бърза. Тя обаче бе тръгнала да заобикаля Гол, което не беше добре. Един телохранител трябва да стои между нападателя и човека, когото би трябвало да защитава. „Ще трябва да я науча на това“.
Сери се усети какво мисли и се намръщи.
„Трябва ли? Ако изобщо я задържа край себе си, камо ли да я поставя в позиция, в която със сигурност ще бъде нападната. По-добре да й дам пари и да я отпратя“.
Но Сери някак си усещаше, че тя въобще няма да остане доволна. Независимо дали щеше да я остави при себе си или да я отпрати, тя ще иска да направи нещо. „Освен това няма къде да се скрие. Как да я отпратя?“
Момичето беше упорито. Ако я върнеше обратно в града — особено ако й даде пари — тя ще си намери място, където да се скрие. „Или ще реши, че й е омръзнало да се покрива и ще зареже всякаква предпазливост“.
Бързо движение привлече вниманието му към битката. Аний беше нападнала Гол. Отново с движение, което не бе най-доброто за телохранител. Гол отби чисто ножа й и използва засилката й да я прихване и със завъртане да я просне на пода. Тя възкликна от възмущение и болка, докато той изви ръката й зад гърба и притисна лицето й в прахта.
Сери се приближи до тях, измъкна ножа от ръката й и отстъпи назад.
— Пусни я да стане.
Гол я освободи и отстъпи назад. Срещна погледна на Сери и кимна.
— Бърза е, но има някои лоши навици. Ще трябва да я обучим наново.
Сери се намръщи. „Той вече е решил, че ще я задържа“.
Аний се изправи, погледна с присвити очи Гол, но не каза нищо.
Стрелна с поглед Сери и отново наведе поглед към пода.
— Ще се науча — каза тя.
— Много ще имаш за учене — отвърна Сери.