— Значи ще ме вземеш за телохранител?
Той се поколеба, преди да отговори.
— Ще си помисля, щом се обучиш както трябва и ако реша, че си достатъчно добра. И в двата случая вече работиш за мен, а това означава, че трябва да правиш каквото ти казвам. Без да спориш. Ще изпълняваш заповедите ми, дори да нямат смисъл.
Тя кимна.
— Ясно.
Той се приближи до нея и й върна ножа.
— И Гол не е стар. Горе-долу колкото мен е.
Аний повдигна вежди.
— И ако според теб това означава, че не е стар, значи наистина имаш нужда от нов телохранител.
Глава 23
Нови помощници
След като си тръгна и последният пациент — жена, която безуспешно се опитваше да откаже роета — лечителката Никея влезе в стаята за прегледи. Сония беше изцелила жената, но това не сложи край на копнежа й по опиата.
— Трябва да ви кажа нещо — рече Никея.
— Така ли? — Сония вдигна глава от записките си. — И какво е то?
— Нещо — отвърна Никея. Тя се усмихна и очите й се ококориха многозначително.
Сърцето на Сония някак си успя да подскочи и веднага след това да се свие. Ако Сери просто беше изпратил съобщение, Никея щеше да й го предаде. Многозначителният поглед означаваше, че е пристигнало нещо повече от съобщение и Сония заподозря, че „нещото“ е самият Сери.
Той знаеше, че тя не обича да идва при нея в болницата. Значи имаше сериозна причина да го направи.
Тя се надигна от стола, излезе от стаята и последва Никея по коридора. Двете влязоха в онази част от болницата, която не бе отворена за пациентите. В коридора стояха двама лечители, които разговаряха шепнешком, доближили главите си. Те гледаха към вратата на склада, но при появата на Сония веднага се обърнаха към нея.
— Черна магьоснице Сония — промърмориха те и бързо се отдалечиха.
Никея поведе Сония към вратата, която беше предизвикала такъв интерес и я отвори. На ниската стълба между рафтовете, пълни с бинтове и други болнични запаси, седеше познатата фигура. Той се изправи. Сония въздъхна, влезе вътре и затвори вратата зад гърба си.
— Сери — каза тя. — Добри новини или лоши?
Той се усмихна накриво.
— Добре съм, благодаря, че попита. А ти как си?
Тя скръсти ръце.
— Чудесно.
— Изглеждаш ми малко раздразнена.
— Посред нощ е, а незнайно защо имаме толкова пациенти, колкото идват през деня, опитите ми да изцеля пристрастяването към роета са безуспешни, в града броди магьосник-отстъпник и вместо да кажа на Гилдията за него, аз рискувам и малкото свобода, с която разполагам, като работя с Крадец, който настоява да се срещаме на обществени места, а синът ми все още е изгубен някъде в Сачака. И очакваш да съм в добро настроение?
Сери се намръщи.
— Може би не трябва. Значи… още няма новини от Лоркин?
— Не — тя отново въздъхна. — Сери, знам, че не би дошъл тук, без да имаш добра причина за това. Просто не очаквай от мен да го приемам спокойно. Какви новини ми носиш?
Той седна отново.
— Какво ще кажеш още един Крадец да ни помогне в търсенето на отстъпничката?
Сония го погледна изненадано.
— Познавам ли го?
— Едва ли. Той е един от новите. Наследникът на Фарин. Казва се Скелин.
— Сигурно предлага доста неща, щом си го приел.
Сери кимна.
— Така е. Той е един от най-могъщите Крадци в града. Интересува се особено силно от Ловеца на Крадци. Преди известно време ме помоли да го държа в течение, ако открия нещо. Той знае, че отстъпничката може да не е Ловеца, но смята, че си заслужава да я проследим.
— Той какво получава от това?
Сери се усмихна.
— Иска да се срещнете. Като че ли Фарин му е разказал разни истории и той копнее да се срещне с легендата.
Сония изсумтя грубо.
— Стига да няма същите идеи като Фарин — колко полезна мога да му бъда?
— Сигурен съм, че има, но едва ли очаква от теб да ги подкрепиш.
— Той има ли по-големи възможности от твоите в откриването на отстъпничката?
Сери стана сериозен.
— Тя е направила услуга на един продавач на роет, който имаше магазин в моя район, докато не го затворих. Скелин контролира по-голямата част от търговията, затова се надявам, че ще успее да проследи…
— Крадецът, с когото ще работим, е основният източник на роет? — прекъсна го Сония.