— Да, но няма да се приближат до нас, освен ако нямат добра причина за това. Особено през деня. Робите не спират каруците от другите имения. Не е тяхна работа. Ако някой ашаки ги забележи, това ще му направи впечатление и ще тръгне да разследва — тя се намръщи. — Като ви крия така, ще попреча на сблъсъци, подобни на този с Раша. Имам властта да се противопоставя на Изменници като нея — не се притеснявай, не всички желаем смъртта ти — но това само ще ни забави. Ако останалите Изменници заподозрат, че си тук, ще предположат с право, че това не е станало без знанието на останалите. Подобно нещо не може да се уреди на своя глава.
— Да не забравяме и хората, които търсят Лоркин — додаде Тивара. — Посланик Денил и представителят на краля ашаки Ачати.
— Тези двамата ли? — Чари махна презрително с ръка. — Уредихме да ги изпратят в друга посока още следващия път, когато спрат в някое имение — тя се усмихна. — Могат да минат покрай нас и изобщо да не разберат, че сте тук — тя погледна към балите над главите им. — Макар че в горещите дни става доста задушно. Добре, че снощи се изкъпахте, а?
Лоркин кимна и огледа тялото си. Последната боя се беше отмила от кожата му. Той потупа чистата робска дреха.
— Благодаря и за новите дрехи.
Тя го погледна и се намръщи.
— Скоро ще те отървем от тях и ще ти дадем прилично облекло.
— Не вярвах, че някога ще го кажа, но ми липсва мантията ми — оплака се той.
— А преди защо не я харесваше?
— Защото всички магьосници ги носят. Понякога досажда. Единствената промяна е когато новаците завършат Университета — освен ако не станат Висши магьосници, а и при тях промяната е само в различния цвят на шарфа.
— А новаците са ученици, нали? Колко време са такива?
— Всички новопостъпили в Гилдията първо са ученици. Прекарват около пет години в Университета, преди да го завършат.
— И какви магии учите в Университета?
— Първо учим най-различни неща — каза й той. — Както и магия, разбира се, но и много немагически науки, като история и стратегия. Повечето от нас се оказват по-добри в определена дисциплина и накрая избираме една от трите основни дисциплини: Лечителство, Воински умения и Алхимия.
— Ти коя избра?
— Алхимията. Алхимиците се разпознават по лилавите мантии. Лечителите носят зелени, а воините — червени.
Чари се намръщи.
— Какво правят алхимиците?
— Всичко останало, с което не се занимават лечителите и воините — обясни Лоркин. — Основно включва магия, но понякога — не. Посланик Денил, магьосникът, с когото пристигнах тук и на който би трябвало да помагам, е историк, което въобще не включва магия.
— Можеш ли да избереш две дисциплини? Да бъдеш алхимик и воин — или алхимик и лечител? Или…
— Това вече ни е известно, Чари — прекъсна я Тивара.
Лоркин се обърна към нея. Тя го погледна извинително.
— По време на нашето обучение научаваме много неща за Гилдията и за културата на останалите народи — каза му тя.
— Да, но аз не внимавах особено — отвърна Чари. — Много по-интересно е, когато го чуваш от устата на истински киралийски магьосник.
Лоркин се обърна към нея и срещна любопитния й поглед.
— Та какво казваше? — подтикна го тя.
Той поклати глава.
— Не, не може да избираме повече от една дисциплина, но всички получаваме основно образование и по трите.
— Значи можеш да изцеляваш?
— Да, но не с уменията и познанията на напълно обучен лечител.
Чари отвори уста да зададе нов въпрос, но Тивара я отряза, преди да успее да каже нещо.
— Ти също можеш да задаваш въпроси — каза тя на Лоркин. — Чари може и да не успее да отговори на всичките, но ако й позволиш, вероятно ще те разпитва през целия път до планината.
Той я погледна изненадано. През целия път от Арвис тя отговаряше на въпросите му с голяма неохота. Тивара улови погледа му, сви устни и погледна към Чари. Той се обърна към другата жена. Чари гледаше развеселено Тивара.
— Добре тогава — каза тя, поглеждайки към Лоркин. — Какво искаш да знаеш?
Макар че имаше стотици неща, които искаше да научи за Изменниците и тяхното тайно убежище, а и Чари изглеждаше много по-склонна да отговаря на въпросите му, той подозираше, че потайността на Тивара скоро ще им попречи изобщо да разговарят. Имаше ли нещо, за което би могъл спокойно да попита, когато голяма част от информацията за тях бе тайна?