„Определено трябва да попитам как успяват да блокират разчитането на съзнанието. Макар да подозирам, че процесът е подобен на създаването на кръвен камък“. Изведнъж той си спомни за хранилищния камък, за който се споменаваше в архивите.
Можеше ли да попита за него? И без това не знаеше къде да го намери или как да си направи такъв, така че едва ли със споменаването му щеше да даде някакво оръжие в ръцете на Изменниците.
— Нали ви казах, че посланик Денил е историк? — попита той.
Чари кимна.
— Той пише история на магията. И двамата направихме някои проучвания тук, в Сачака. Денил се интересува повече от запълването на пропуските в историята ни как е била създадена пустошта или как е бил унищожен и отново построен Имардин. Аз се интересувам повече как е действала древната магия.
Той замълча, очаквайки реакцията им. Чари го наблюдаваше напрегнато, а Тивара го погледна с вдигнати вежди, което той прие за проява на интерес и лека изненада.
— Когато си водих записки, в един от архивите открих да се споменава за някакъв предмет, наречен хранилищен камък — продължи той, — който е бил съхраняван в Арвис след Сачаканската война. Очевидно е представлявал нещо с голяма сила. Бил е изгубен няколко години след войната — вероятно откраднат от киралийски магьосник. Знаете ли нещо за това?
Чари погледна към Тивара, която сви рамене и поклати глава.
— Не знам нищо за това, но все пак имам малко познания за хранилищните камъни — каза му Чари. — От името им може да се разбере, че са камъни, които съхраняват сила. Което би било много полезно. Но се срещат много рядко. Толкова рядко, че всеки камък си имал име и историята му е била записвана като на хората. Всички, за които сме чували, са били унищожени отдавна. Минали са може би хиляда години, дори и повече, от съществуването на последния от тях. Ако този хранилищен камък е съществувал след Сачаканската война, значи това са последните сведения за този вид артефакти. И ти си чул за тях едва сега?
Той кимна. Тя го погледна замислено.
— Тогава значи или крадецът го е скрил много успешно, или е бил счупен. Нали каза, че Имардин е бил разрушен и построен наново?
— Да.
— Смятало се е, че счупването на хранилищния камък е много опасно. То освобождава цялата сила, съхранена в него, по неконтролиран начин. Може би това е унищожило Имардин.
Лоркин замръзна.
— Предполагам, че е възможно — той се замисли. „Винаги съм се съмнявал, че Лудият ученик е притежавал толкова сила, че да причини разрушения, но ако е имал в себе си хранилищен камък?“
— Бихме могли да попитаме пазителите на архиви в Убежището — каза Чари. — За старите хранилищни камъни. Съмнява ме, че знаят нещо за историята на Имардин.
— Кралица Зарала може и да знае — каза Тивара.
Чари повдигна вежди.
— Сигурно, ако го пусне в града, ще поиска да се срещне с него.
— Ще поиска — Тивара го погледна със странно самодоволство.
— Със сигурност.
Чари се засмя и се обърна към Лоркин.
— Сигурен ли си, че искаш да дойдеш в Убежището?
— Разбира се.
— Тивара ти е казала, че се управлява от жени, нали? Мъжете не могат да командват там. Дори магьосници като теб.
Той сви рамене.
— Нямам желание да командвам когото и да било.
Тя се усмихна.
— Значи си разумен мъж. Винаги съм мислела, че киралийците са арогантни и нечестни. Предполагам, че не всички сте еднакви. Тивара нямаше да те вземе със себе си, ако не беше така. И е толкова мило, че измина целия този път и рискува живота си заради Тивара.
— Ами тя ми спаси живота.
— Вярно е — Чари се протегна и леко го потупа по ръката. — Почтен и привлекателен. Смятам, че ще се представиш добре. Щом се срещнат с теб, хората ми ще променят мнението си за Киралия.
— Да и за нула време ще започнем да си разменяме подаръци и рецепти — промърмори сухо Тивара.
Лоркин се обърна към нея. Тя срещна за кратко погледа му и намръщена извърна глава. „Нещо не й харесва — помисли си той. Сърцето му прескочи. — Дали не смята, че Чари ще ни предаде?“.
— Разкажи ми повече за Гилдията — обади се Чари зад гърба му.
Тивара завъртя очи и въздъхна. Притесненията му в миг бяха заменени от облекчение и развеселеност. Тя просто се дразнеше от поведението на Чари. „Добре, поне се надявам да е това. Ще ми се да можех да поговоря с нея“. Двамата не бяха оставали насаме, откакто Чари ги беше намерила.