Выбрать главу

Изпита леко раздразнение. „Иска ми се да поговоря с толкова много хора. С майка и Денил, като за начало“. Той се сети за кръвния камък, който все още беше скрит в подвързията на бележника му. Досега не бе имал възможността да го използва, без да го разкрие пред Тивара. А сега, когато и Чари беше с тях, въобще нямаше да му се отдаде удобен случай. Може би трябваше да разкрие пред Тивара притежанието му. „Но той е единствената ми връзка с Гилдията. Ако реша да рискувам, по-добре да изчакам, докато рискът стане неизбежен. А ако се окаже, че трябва да договарям някакъв съюз или търговско споразумение между Гилдията и Изменниците, ще трябва да имам начин за комуникация“.

Междувременно може да положи усилия да установи добри отношения между страната му и Изменниците. Той се обърна към Чари и се усмихна.

— Повече за Гилдията? Какво искаш да знаеш?

Глава 24

Точните съюзници

Слънчевата къща отговаряше на името си. Градината и руините се къпеха в слънчеви лъчи, а по-ярките цветя грееха сред морето от зеленина. Скелин чакаше Сери под същия навес, където се бяха срещнали предишния път, а наблизо стоеше телохранителят му.

Гол спря на същото разстояние от навеса като другия мъж. Сери продължи напред, устоявайки на порива да се обърне и да погледне зад гърба си, но не към своя приятел и телохранител. Както винаги, той бе наредил на някои от хората си да ги последват и наблюдават отдалеч, готови да се притекат на помощ при нужда или да предупредят за приближаваща опасност. Наричаше ги „сенчестата стража“. Само че този път сред познатите лица имаше и едно ново.

Аний. Тя учеше бързо. Беше гъвкава и пъргава, понякога твърде безразсъдна. Но се оказа, че поемаше рискове повече от незнание, отколкото от глупост и приемаше инструкциите на Гол с ентусиазъм и схватливост. Нареждайки й да го следва и да наблюдава бе най-безопасният начин да я накара да се чувства така, сякаш върши работата, която бе поискала, без да рискува да разкрие самоличността й или да я постави в реална опасност.

Но улиците, през които бяха минали, не бяха от най-безопасните и той не спираше да се притеснява, че някой глупав главорез ще опита да й направи нещо и това ще доведе до бой.

Когато Сери стигна до навеса, Скелин се изправи да го посрещне.

— Какво имаш да ми казваш, приятел? — попита го Крадецът.

— Няколко новини, които научих онзи ден.

Разказът на продавача на роет и чуждестранната му помощница накара Скелин да се намръщи. Сери излъга за източника на информация, заявявайки, че една миячка е дочула разговора. По-добре беше да не замесва Аний в това.

— Хм — беше единственото, което каза Скелин. Той изглеждаше недоволен. Може би дори ядосан.

— Освен това съобщих на приятелката ми, че искаш да я видиш — додаде Сери. — Тя прие.

Погледът на Скелин просветна и той изпъна рамене.

— Така ли? — той потри ръце и се усмихна. — Добре, очаквам го с нетърпение. А що се отнася до лошите ти новини… Ще проверя — той въздъхна. — Не изглежда добре, нали? Първо я виждат на моя територия, а сега работи за един от моите продавачи на роет.

— Освен ако не са нечии други продавачи на роет.

Устните на другия Крадец се разтегнаха в крива усмивка.

— Което ги прави още по-лоши новини. Ще те уведомя какво съм разкрил — в гласа му се промъкна твърда, почти заплашителна нотка. „Това може да се очаква от човек с неговата власт и богатство“ — помисли си Сери и кимна с глава. Двамата се сбогуваха учтиво, разделиха се и поеха в различни посоки. „След всичките усилия, които вложих, за да стигна дотук, тези срещи винаги ми се струват твърде кратки. Но мисълта да седя и да си бъбря със Скелин също не ми допада. Не знам защо. Може би защото непрекъснато очаквам отново да се опита да ме накара да продавам роет за него“.

Гол се присъедини към Сери и двамата тръгнаха към града. „Слънчевата къща“ беше вече на няколко пресечки, когато от една врата се появи някаква фигура и тръгна към тях. Сери се напрегна, но се отпусна, когато разпозна Аний, ала после отново се стегна, осъзнавайки, че тя е нарушила заповедите му. Момичето не биваше да се приближава до него, докато не се приберат обратно в убежището.

„Може би иска да ме предупреди за нещо“.

Аний му кимна учтиво със сериозно изражение на лицето, след което тръгна редом с него.