„Ще ми бъде интересно да видя как Висшите магове ще се справят с това. Регин ще очаква с нетърпение решението им. Предчувствам, че ще ме посети довечера, за да разбере подробностите“.
Тя осъзна, че мисълта за това въобще не я притесняваше. Макар да не можеше да се отпусне напълно в негово присъствие, той като че ли изглеждаше наистина загрижен за новия закон и за това как ще се отрази на благоденствието на магьосниците. И, естествено, той много искаше да залови отстъпничката. Но не мрънкаше непрекъснато за това, както биха направили някои магьосници и никога не досаждаше.
„Защото е мъж, който предпочита да действа, вместо да се оплаква от нещо“.
Тя застина на място от изненада. Нима току-що бе открила в характера на Регин нещо, достойно за възхищение? Едва ли.
Все още нямаше новини за отстъпничката. Повечето нощи Сония работеше все в онази болница в Северния квартал, защото знаеше, че така куриерът на Сери щеше да я намери по-лесно. Но откакто я бе посетил лично, за да й съобщи, че ще приеме помощта на друг Крадец, той не бе изпращал нито едно съобщение.
Разпоредителят Оусън се обърна към Висшите магове.
— Лейди Тали е обвинена в нарушаване на новия закон, който забранява на магьосниците да работят за престъпници или да печелят от престъпна дейност — каза им той. — Сега трябва да решим дали това е истина и ако е така, как трябва да бъде наказана — той се обърна и погледна към двамата магьосници, които стояха встрани. — Лорд Джоуън ще говори като свидетел.
Единият от двамата — възрастен лечител, пристъпи напред. Той се мръщеше и по начина, по който се опитваше да не поглежда към лейди Тали, ставаше ясно, че му е неудобно да говори против нея.
— Моля, кажете ни какво сте чули — каза Оусън.
Мъжът кимна.
— Преди няколко вечери, докато взимах някои лекове и билки от склада, чух гласове в задната част на помещението. Един от гласовете принадлежеше на лейди Тали. Чухя да казва, доста ясно, че в някои от сандъците има незаконни неща. Това привлече вниманието ми и аз се спрях да послушам. Тя продължи да говори, че не иска да узнава какво има вътре. След това ги премести, изцели някакъв мъж и се прибра у дома — той се намръщи още повече. — А онзи глупак си мислеше, че нещо толкова голямо и тежко може да бъде преместено от един човек.
— Какво направихте след това? — попита Оусън.
Лицето на Джоуън се изкриви в гримаса.
— Излязох от стаята и отидох да работя. Трябваше ми време да обмисля как да постъпя. Няколко часа по-късно реших да отида при лейди Винара и да й разкажа какво съм чул.
— Това ли е всичко, което сте чули?
— Да.
— Значи това е всичко засега — докато мъжът се връщаше на мястото си, Оусън се обърна към младата лечителка. — Лейди Тали, моля, излезте напред.
Тя се подчини. Устните й бяха толкова здраво стиснати, че оформяха тънка линия, а между веждите й се бе образувала дълбока бръчка.
— Моля, обяснете ни какво е чул лорд Джоуън.
Тали си пое дълбоко дъх и бавно го изпусна, преди да заговори.
— Уловил е същината — каза тя. — Наистина преместих сандък, който може би беше пълен с незаконни стоки — макар да не бях съвсем сигурна в това. Когато лорд Джоуън ме е чул, аз се притеснявах дали съм нарушила по някакъв начин някой закон и питах приятелката си какво мисли за това.
— Как така се озовахте в ситуация, която да поставя под въпрос законността на действията ви?
Тя сведе поглед към пода.
— Подмамиха ме. Е, не точно… но нямаше как да откажа — тя се поколеба и поклати глава. — Искам да кажа, че някой, когото ми се ще да не бях познавала, ме отведе на онова място, където се намираха сандъците, като ми каза, че там има ранен човек, който се нуждае от помощта ми. Всъщност той не лъжеше. Един от сандъците беше паднал върху някакъв мъж и беше счупил бедрената му кост. Аз повдигнах сандъка от него, за да го изцеля. Щом го направих, те ме отведоха у дома.
Сония изпита съчувствие към младата жена. Очевидно е нямало как да остави ранен мъж просто ей така. Разбира се, преди всичко изобщо не е трябвало да отива там с контрабандиста, но той не я беше молил за никаква престъпна дейност. „Но докато лечителството не е престъпна дейност, преместването на сандък с незаконни стоки може да бъде счетено за такова“.
— Значи единственото, което сте направили, е да преместите един сандък и да изцелите един мъж? — попита Оусън.