„Тя върви към съд за убийството на жена от своя народ, което нямаше да се случи, ако не беше спасила живота ми“.
Внезапно Тивара рязко забави ход и Лоркин спря, за да не се блъсне в нея. Той надникна над рамото й и видя, че в подножието на следващия хълм, пред две малки колиби, стояха няколко души. Те не сваляха очи от Тивара и Чари, които се приближиха до тях.
Колибите бяха малки и стари, заобиколени от ниски огради. Под стряхата висяха животински кожи, на стената бяха облегнати няколко обръча за опъването им, но никой от събралите се отвън хора не приличаше на ловец. Всички носеха обикновени дрехи от фин плат. Повечето бяха жени. Лоркин забеляза сред тях двама мъже и леко се изненада. След всичко, което му бяха разказали Тивара и Чари за хората си, той почти не очакваше да види мъже.
На стотина крачки от групичката Тивара спря. Тя се обърна към Лоркин и се намръщи замислено.
— Ако искаш, мога да говоря вместо теб — предложи Чари.
Тивара се навъси.
— Мога сама да говоря за себе си — сопна й се тя. — Стой тук! — тя се врътна рязко на пети и закрачи към групичката, оставяйки зад гърба си Чари и Лоркин, които се спогледаха смаяно.
— Вие двете да не сте се скарали за нещо? — попита той.
Чари поклати глава и се усмихна.
— Не. Защо питаш?
— Ами тя не се държи така, сякаш сте приятелки.
— О, не се притеснявай за това — Чари се засмя и погледна към групата. — Тя просто ревнува. И още не го е разбрала.
— От какво ревнува?
Чари го погледна високомерно.
— Наистина ли не знаеш? Винаги съм се чудела как мъжете в останала част на света командват, когато са толкова невероятно тъпи.
Той тихо изсумтя.
— А пък аз съм любопитен как така жените Изменници продължават да командват, след като са склонни да общуват чрез непреки намеци и инсинуации, също като всички останали жени по света.
Тя се засмя.
— О, наистина те харесвам, Лоркин. Ако Тивара не се пробуди от заблудата си и… — разнесе се нечий глас и тя веднага стана сериозна. После му се усмихна накриво. — Като че ли е време да те представя.
Той тръгна след нея към очакващите ги Изменници. Тивара ги наблюдаваше, сбърчила разтревожено вежди. Чари не погледна към приятелката си, а съсредоточи вниманието си върху една жена на средна възраст с прошарена дълга коса.
— Говорителко Савара — каза тя почтително. После махна грациозно с ръка към Лоркин. — Лоркин, помощник на Посланика на Гилдията в Сачака — Денил от Киралия.
Жената кимна.
— Лорд Лоркин — каза тя. — Ако се изразявам правилно.
— Да, точно така — отвърна той и наклони глава. — За мен е чест да се запознаем, Говорителко Савара.
Савара се усмихна.
— Много мило, че казвате това, след всичко, което сте преживели — тя си пое дълбоко дъх. — Първо бих искала да предам от името на кралицата, но също и от моя страна, искрените ни извинения за страха и заплахите за живота ви, които са ви причинени от Изменниците. Независимо дали действията на Тивара са били оправдани или не, вие сте преминал през много изпитания, вината за които е наша.
Моментът не му се стори подходящ да защити Тивара, затова той просто кимна с глава.
— Благодаря ви.
— Ако желаете да се върнете при Посланика на Гилдията, ние можем да ви отведем в безопасност под неговата защита. Освен това мога да уредя водачи, които да ви съпроводят до границата с Киралия. Кое бихте предпочели?
— Отново искам да ви благодаря — отвърна Лоркин. — Но знам, че скоро ще се проведе съд, който да прецени действията на Тивара и аз бих искал да говоря в нейна защита, ако е възможно.
Савара повдигна вежди, а сред останалите се разнесе изненадано и заинтригувано мърморене.
— Това означава, че трябва да го заведем в Убежището — каза някой.
— Кралицата никога няма да се съгласи.
— Освен ако не проведем процеса навън.
— Не, това е твърде опасно. Ако бъде подготвена засада, ще изгубим твърде много ценни хора.
— Никой няма да ни подготви засада — рече твърдо Савара.