Тя се обърна към хората си и те се умълчаха. После погледна към Лоркин и го изгледа замислено.
— Това, което искаш да направиш, заслужава уважение. Ще помисля върху него. Какво знае Гилдията за нас?
Лоркин поклати глава.
— Нищо. Поне аз не съм им казвал нищо. Не съм общувал с никого тук, освен с вас.
— Ами другият гилдийски магьосник? Той те преследва, откакто напусна Арвис. С изненадваща точност.
— Не съм общувал и с Денил — рече твърдо Лоркин. — Но не съм изненадан, че търсенето му има успех. Той е умен и едва ли ще се откаже — младежът замълча, осъзнавайки истината в думите си. Наистина ли Денил бе достатъчно умен и решителен, че да го последва чак до Убежището?
— Несъмнено получава доста помощ от Изменниците — промърмори Тивара.
Савара я погледна.
— Обясни ли му обичайния начин за влизане в града?
Тивара се поколеба, след което наведе глава.
— Не. Надявах се да намерим заобиколен път.
Говорителката се намръщи, после въздъхна и кимна.
— Ще видя какво мога да направя. Починете си и хапнете.
След тези й думи групичката се пръсна. Някои от хората се прибраха в колибите, други насядаха по грубите, тесни дървени пейки, които Лоркин бе помислил за ниска ограда. Той, Чари и Тивара се приближиха до една от тях и свалиха торбите от раменете си. Една млада жена, облечена като робиня, им донесе малки питки, покрити със сладко от дребни горски плодове. След като Лоркин й благодари, тя му се усмихна.
— Лоркин — каза Тивара.
Той се обърна към нея.
— Да?
— Трябва да приемеш предложението на Савара. Върни се в Киралия.
— А не в Арвис?
Тя поклати глава.
— Аз не вярвам на… другата фракция. Може отново да се опитат да те убият.
— А ти как ще докажеш, че вече са се опитали?
Устните й се свиха в тънка линия.
— Ще им позволя да разчетат съзнанието ми.
Той чу как Чари си пое рязко дъх.
— Не можеш да го направиш — изсъска тя. — Ти обеща… — жената стрелна с поглед Лоркин и прехапа устни.
Тивара въздъхна.
— Ще намерим начин да го заобиколим — каза тя на Чари. После се обърна към Лоркин. — Цената, за която говореше Савара… ако влезеш в Убежището, има голяма вероятност повече да не те пуснат да излезеш. Готов ли си да останеш там до края на живота си?
Той я погледна невярващо. „До края на живота ми? Никога повече да не видя майка или Ротан, или приятелите ми?“
— Не си ли му казвала досега? — попита Чари недоверчиво и уплашено.
Тивара се изчерви и отмести поглед.
— Не можех да го върна обратно в Арвис. Някой можеше да се опита да го убие. Знаех, че щом попадна на член от нашата фракция, той ще бъде в безопасност.
— Фракция?
— Лоркин предложи тази дума. Имам предвид онези, които подкрепят кралицата и Савара в… повечето случаи.
Чари кимна.
— Всъщност не е лоша дума — тя го погледна. — Досега избягвахме да се наричаме по някакъв начин, защото това би означавало, че сред Изменниците има разцепление и ако наименуваме двете страни, това само ще окуражи останалите да… вземат страна — тя се обърна към Тивара. — Те може да не поискат Лоркин да остане, тъй като той е една от причините за разцеплението.
— Никой от другите няма да му вярва достатъчно, за да го пусне, след като е научил местоположението на града. А и от нашите малцина ще му повярват.
— Тогава ще превържем очите му и ще се постараем да не може да го открие отново.
Тивара въздъхна.
— Всички знаем какво се случи последния път.
— Последния път беше сачаканец, и то шпионин — подчерта Чари. — Лоркин е различен. И как очакваш Убежището да сключва съюзи и търговски съглашения с другите народи, ако никога не допуснем посетители в града ни?
Тивара отвори уста и отново ги затвори.
— Все още е рано за това — каза тя. — Ние не вярваме на себе си, камо ли на чужденците.
— Е, все някога трябва да започнем — Чари изсумтя и погледна встрани. — Доведе го чак дотук, а сега искаш да си върви. Мисля, че те е страх да проявиш отговорност към някого.
Тивара рязко вдигна глава и се втренчи в приятелката си.
— Това е… — започна тя, но се спря и присви очи. После стана, отдалечи се на няколко крачки и седна отново. Чари въздъхна.