„Дойдох в Сачака да помагам на Денйл, а не да се впускам в разни приключения — дори те да доведат до намирането на потенциален съюзник на Гилдията“.
Той нямаше властта да преговаря за сключването на съюз. Но бе напълно достатъчно да наведе Изменниците на мисълта за преговори и след това да уреди среща с гилдийски магьосник, който да има тази власт. Като Денил, например.
„На майка няма да й хареса“.
Но решението си беше негово. Въпреки това при мисълта за нея го изпълни копнеж и чувство за вина. Не му хареса мисълта, че повече нямаше да я види. Нито да поговори с нея. Все още не бе имал възможността да използва кръвния пръстен, без да го разкрие на останалите. Ако влезе в Убежището, щяха ли да го претърсят? Ако Изменниците намерят пръстена, щяха ли да го отнемат? Щом не му вярваха до такава степен, че да му позволят да напусне града, те едва ли щяха да го оставят да използва магически предмет, позволяващ му да предаде всичко, което знае, на Гилдията.
Той започна да си мисли, че скоро трябва да го използва, дори само за да успокои майка си. А след това да намери някое място, където да го скрие.
„Запазването на пръстена е друга причина да не отида в Убежището. Макар да е нищожна. И може лесно да бъде отхвърлена“.
А причините да отиде бяха много повече. Първата бе Тивара. Той дори не се сещаше да я изостави. Ако не говори от нейно име пред съда, тя може би щеше да бъде екзекутирана. Тя бе спасила живота му и щеше да загине заради това. И вината щеше да е изцяло негова.
„Дори да знаех, че всичко ще бъде наред, мисълта да не я видя повече… — гърдите му се стегнаха и сърцето му заби ускорено. Той се намръщи. — Освен това не е само задължението ми да я спася. Аз я харесвам. Много. Не бих могъл да я изоставя, дори тя да не изпитва същите чувства към мен“.
Той се замисли за думите на Чари: „Не всеки мъж е подходящ за нашата Тивара. Не се тревожи за това“. Жената смяташе, че Тивара го намира за привлекателен. Но тя въобще не го показваше. Тя изглеждаше решена да го отблъсне, мръщеше се, когато той разговаряше с нея и се опитваше да го убеди да се върне у дома. И всеки път Чари го уверяваше, че Тивара чувства вина за това, че не му е казала по-рано каква е цената за влизане в Убежището и че не иска той да жертва свободата си заради нея.
„Но ако я оставя да ме убеди да се прибера у дома, тя не само ще е спасила живота ми, а и вероятно ще жертва нейния заради мен. Не мога да го позволя!“
Тивара не бе единствената причина да иска да отиде в Убежището. Да дойде чак дотук, да се сближи с тези Изменници и да не се опита да уреди преговори между тях и Гилдията щеше да е голям пропуск. Той се съмняваше, че непознати често получават възможността да влязат в града и да направят такова предложение. Дори Изменниците да отхвърлят идеята, той поне щеше да е успял да я насади в съзнанията им.
Но колко реалистична бе надеждата, че едно толкова потайно общество ще се съгласи един ден да търгува с Гилдията?
„Ами ако искат да научат Лечителските умения, ще се наложи да го направят“.
Възможно бе Изменниците да решат, че е по-безопасно да откажат Лечителството и да останат скрити от света, който ги бе затворил в капана на Убежището. Но рискът си заслужаваше. Той трябваше да признае, че се чувства задължен да изкупи вината от предателството на баща си. Макар че никога нямаше да им даде познанието за Лечителството без разрешението на Гилдията, той можеше да се погрижи да получи благословията им. Смяташе, че поне това дължи на Изменниците.
„Ако всичко върви по план, ние ще получим нещо в замяна. Може би ще е само способността да блокираме разчитането на съзнания, но аз имам усещането, че те могат да ни предложат много повече. Сигурен съм, че това блокиране се постига посредством някакъв специален скъпоценен камък, подобен на кръвния. Това ще ни предложи за изследване една изцяло нова област от магията.“
Гилдията в никакъв случай нямаше да се съгласи да търгува с Изменниците, докато те държат Лоркин. В края на краищата, ако наистина искаха Лечителски умения, щеше да се наложи да го пуснат. Междувременно Чари беше споменала някакви архиви. Ако са били укривани в продължение на няколко векове, в тях сигурно имаше историческа информация, която Денил не бе откривал досега. Архивите можеха да помогнат за преоткриването на древната магия. Която Гидията би могла да използва за своя защита.