Той бе донесъл и няколко протрити стари палта, които да облекат над мантиите си. Тя му бе изключително признателна за това и дори се чувстваше леко засрамена, задето не се е сетила, че трябва да се маскират.
„Добре де, толкова неща са ми на главата. Повече, отколкото знае Регин. И макар че Сери е наясно с отвличането на Лоркин, аз така и не успях да му съобщя, че Денил всеки момент може да го открие“.
Когато пристигнаха на мястото, към тях се приближи един мъж и ги оповести, че домакинът им ги чака — просто трябва да почукат на последната врата вляво. Те влязоха в старата касапница, чийто собственик беше принуден да се премести на друго място, когато кварталът стана твърде богат и претенциозен. Сега използваха сградата за склад.
„Когато пристигнахме, слънцето залязваше. Аз се притеснявах, че сме закъснели. Не трябваше да бързам толкова“.
Въведоха ги в изненадващо добре обзаведена стая. Един необичайно изглеждащ мъж се надигна от скъпото си кресло и им се поклони. Той бе тъмен като лонмарец, но кожата му имаше отличителен червеникав оттенък, а странните му удължени очи й напомниха за рисунките на опасните хищници, които бродеха в планините.
Той обаче говореше без акцент. Представи се като Скелин и им предложи питие. Те отказаха. Тя предположи, че Регин също като нея няма намерение да омайва сетивата си преди възможния сблъсък на магьосници.
„Може би трябваше да изпия онова питие“.
Скелин очевидно бе въодушевен от срещата. Когато най-накрая спря да се възторгва от присъствието на истински магьосници — и самата прочута Черна магьосница Сония — той им разказа своята история. Заедно с майка му напуснали родната им страна — земя, която се намира далеч на север — когато той бил още дете. Крадецът Фарин го бе отгледал като свой наследник. Той си спомняше малко за родната си земя и се смяташе за киралиец.
Сония започна да го харесва, макар да не бе забравила, че той е вносител на роет. Сери пристигна последен и Скелин изведнъж стана сериозен. Той им обясни капана си. Беше научил, че отстъпничката работи за един продавач на роет, който си купува доставките от работник в тази сграда. Днес е трябвало да дойдат да вземат още, но никога не казвали точен час. Понякога идвали в късния следобед, понякога късно вечерта. Скелин бе оставил хора, които веднага да му съобщят, щом двамата се появят. Трябваше само да чакат.
„И ето че чакаме — помисли си тя. — Часове наред. А аз просто искам да се върна при Оусън и да разбера дали Денил е намерил Лоркин“.
Вместо това двамата с Регин трябваше да разказват истории за Гилдията. Скелин знаеше как тя е станала магьосница, но не и как Регин е бил приет в Гилдията. Макар историята му да не беше необичайна или вълнуваща, тя очевидно заинтригува Скелин. Той искаше да разбере как е организирано обучението им в Университета. За правилата там. За дисциплините и какво включват те.
Не им стана особено приятно, когато ги помоли да му разкажат за ичанското нашествие.
— Сигурно имате невероятни истории — каза Крадецът и се ухили. — Аз не съм бил тук, разбира се. С майка ми все още не сме били пристигнали в страната.
Регин я бе спасил от припомнянето на най-болезнения период в живота й, като се зае да разказва случилото се. Тя се зачуди дали той се е усетил колко трудно щеше да й бъде. Почувства още по-голяма благодарност към него.
„Тази вечер трябва да му благодаря за три неща — помисли си тя. — За двуколката, за палтата и за това, че ме спаси от споделянето на някои неприятни спомени. По-добре…“
Мислите й бяха прекъснати от почукване по вратата. Скелин отвърна и на прага се появи един слаб мъж с черни дрехи.
— Тук са — каза той и бързо излезе.
Сония облекчено въздъхна колкото се може по-тихо. Всички се изправиха.
Скелин ги изгледа.
— Ако искате, оставете палтата си тук. Никой, освен мен и отстъпничката, няма да ви види — той се усмихна. — С нетърпение очаквам да видя прочутите ви сили в действие. Последвайте ме!
Те се измъкнаха през друга врата и се озоваха в дълъг коридор. През прозореца в дъното се промъкваше слаба светлина.
„Почти е съмнало. Били сме тук цяла нощ! — изпълниха я лоши предчувствия. — Дали Денил е намерил вече Лоркин? Ами ако Оусън е изпратил някой да ме търси и е открил, че ме няма? А дори и да не е пратил, приятелите ми в болницата трудно ще попречат на новия лечител да ме търси, за да ми задава още въпроси. Някой сигурно вече е забелязал отсъствието ми“.