— Значи има две отстъпнички? — каза Сери. — Когато я видях може и да бе сумрачно, но Форли изобщо не прилича на жената, която видях да прави магия.
— Тя има тъмна кожа и е на точната възраст. Ти си я видял отгоре. Как може да си сигурен?
— Формата на лицето й не е същата — и кожата на жената бе по-светла. В нея имаше лонмарска кръв, предположи той. Имаше и типичната за лонмарците фигура. Но жената, която беше видял в заложната къща, имаше съвсем различно телосложение. — И е твърде висока! — и твърде покорна, за да е убийцата на семейството му.
— Това не ми го каза преди — отбеляза Скелин.
Сери го погледна.
— Сигурно не съм сметнал за необходимо да навлизам в подробности, щом в града има само една жена, която използва магия.
— Щеше да ми е от полза да го знам — Скелин се намръщи за миг, след което въздъхна и сви рамене. — Добре де, пак ще свърши работа. Ти ще можеш да разпознаеш другата.
Сери погледна към Сония и видя, че тя клати слисано глава. Той си спомни колко притеснена бе да не открият как се разхожда из града без разрешение. Щом изправи тази отстъпничка пред Гилдията, те щяха да разберат, че е нарушила забраните им.
— Това ще представлява ли проблем за теб? — попита той.
— Ще се погрижим да не представлява — отвърна твърдо Регин. — Но може да се окаже проблем за теб. Щом се разчуе, че сме заловили тази ж… — той погледна жената и се поправи. — Форли, другата отстъпничка ще започне да действа по-предпазливо и няма да е лесно да я открием.
— Не че досега ни е било лесно — додаде Скелин.
Регин погледна Крадеца.
— Ще ни помогнете ли и за нея?
— Разбира се — усмихна се Скелин.
Когато погледът на магьосника се премести към Сери, той се поклони.
— Както винаги.
— Тогава ще чакаме следващото ви съобщение — рече Сония. — Междувременно трябва да се върнем в Гилдията колкото се може по-бързо — погледът й се отмести встрани. Проследявайки го, Сери установи, че първите лъчи на зората бяха започнали да се промъкват в стаята.
— Да. Вървете! — каза Скелин. Той махна презрително с ръка на тримата мъже, които все още стояха край щайгите и ги гледаха със смаяни изражения на лицата. — Продължавайте работата си! — каза им той. — Позволете ми да ви придружа — изрече, обръщайки се към магьосниците. — Оттук.
Форли не каза нищо, докато вървеше с похитителите си. Те слязоха обратно по стълбите, минаха по широкия коридор и се върнаха в стаята, където бяха прекарали по-голямата част от нощта. Магьосниците облякоха палтата си и излязоха на улицата. Скелин им пожела всичко добро и каза, че ще се свърже с тях веднага, щом има какво да им съобщи. Когато стигнаха до края на пътя, Сери спря.
— Хайде, успех и така нататък — каза той на Сония. — Ще държа връзка.
Тя се усмихна.
— Благодаря за помощта, Сери.
Той сви рамене, после се обърна и забърза към мястото, където го чакаше Гол, прикрит в сянката на една врата, която се намираше точно срещу сградата на старата кланица.
— Кой беше това? — попита едрият мъж, като пристъпи напред да посрещне Сери.
— Черната магьосница Сония и лорд Регин.
— Нямам предвид тях — Гол завъртя очи. — Жената.
— Отстъпничката.
— Не, не е тя.
— Не нашата, а друга.
— Шегуваш ли се?
Сери поклати глава.
— Ще ми се. Изглежда, преследването на нашата отстъпничка продължава. Ще ти обясня по-късно. Да си вървим. Нощта беше доста дълга.
— Така си е — промърмори Гол. Той се обърна назад. Сери проследи погледа му и видя, че Регин и Сония все още стоят до двуколката им.
— Странна работа. Сония бързаше да се прибере — каза Сери.
— Цялата работа ми се стори странна още от самото начало — оплака се Гол.
„Прав е — помисли си Сери. — И няма нищо по-странно от самата Форли. Как погледна към Скелин, когато Сония й зададе въпрос… сякаш очакваше инструкции“.
Не бъркаше. Нещо не беше наред. Но нали бяха заловили магьосник-отстъпник? Може би не точно онзи, когото подозираше за избиването на семейството си, но поне бяха намалили с един отстъпниците, които можеха да бъдат наети от безскрупулни типове като самия него. Животът в престъпния свят на града беше достатъчно опасен и без наоколо да се мотаят продажни магьосници.
„Макар че нямаше да е зле да имам някой под ръка на повикване. Това щеше много да улесни търсенето на убиеца на семейството ми“.