Денил погледна намръщено учения, Тайенд се ухили и няколкото бръчици, които прорязваха челото му, се изгладиха. „Никой не би предположил, че той е на повече от четиридесет години — помисли си Денил. — Аз се превръщам в съсухрен скелет, а Тайенд…“ Тайенд изглеждаше по-добре от всякога, отбеляза той. Леко беше наддал, но му отиваше.
— Само изглежда разхвърляно — каза Денил, и то не за пръв път. — Аз знам точно кое къде се намира.
Тайенд се засмя.
— Сигурен съм, че това е просто тактика, за да е сигурен, че никой няма да може да открадне проучванията и идеите му — той се ухили на Лоркин. — Хайде, не му позволявай да те отегчи до смърт. Ако усещаш, че мозъкът ти започва да ври, ела да поговориш с мен и двамата ще си отворим бутилка вино.
Лоркин се усмихна и кимна.
— Ще го направя.
Ученият му махна с ръка и излезе с жизнерадостна стъпка от стаята.
Денил устоя на порива да завърти очи, въздъхна и се обърна към сина на Сония. Младият мъж разглеждаше колебливо купчините с документи и книги върху бюрото на Денил.
— В хаоса има ред — увери го магьосникът. — Започва се отзад. Първата купчина съдържа всичко, което е свързано с най-ранните архиви за магията. Пълна е с описания на места като Гробницата на белите сълзи и тонове предположения за какво са използвани йероглифите, които предполагат използване на магия — Денил взе скиците, които Тайенд бе направил преди двайсет години, по време на посещението им в Гробницата. Той посочи към йероглифа на мъж, коленичил пред жена, която докосваше вдигнатите му длани. — Този йероглиф означава „висша магия“.
— Черна магия?
— Вероятно. Но може да означава и лечителска магия — Денил порови в купчината и измъкна друга скица, този път на полумесец и длан.
— Какво е това? — попита Лоркин.
— Символ, който открихме в руините на град Армдже. Той представлява кралското семейство на този град, също както инколът символизира киралийските домове. Смята се, че Армдже е бил изоставен преди около две хиляди години.
— И върху какво е бил изписан този символ?
— Беше изсечен над трегера на една къща и ние го видяхме още веднъж върху нещо, което според мен беше кръвен пръстен — Денил се усмихна, припомняйки си дем Ладейри, ексцентричният благородник и колекционер, в чийто стар замък близо до Армдже бяха отседнали двамата с Тайенд. Но усмивката му постепенно избледня при спомена за подземната зала, наречена „Пещерата на абсолютното наказание“. Странните кристални стени го бяха нападнали с магия и щяха да го убият, ако Тайенд не го беше извлякъл навън след падането на щита му.
Бившият Върховен повелител Акарин беше помолил Денил да запази Пещерата в тайна, за да попречи на други магьосници да попаднат в капана й. След ичанското нашествие Денил разказа за Пещерата на новия Върховен повелител, Болкан и водачът на Гилдията му нареди да запише всичко, което знае, но да продължи да го пази в тайна. Когато книгата бъдеше завършена, Болкан щеше да прецени дали да позволи на останалите да научат за това място.
„Дали Болкан е изпратил някой да го проучи? Не мога да си представя, че един Воин ще устои на изкушението да разбере как функционира Пещерата. Особено когато има такъв Огромен потенциал като отбранително оръжие“.
— Значи преди две хиляди години са знаели как да правят кръвни пръстени?
Денил погледна Лоркин и кимна.
— И кой знае какво още. Но това познание е изгубено — той посочи към втората, по-малка купчина. — Тук е всичко, което свързвам с времето преди сачаканската империя да покори Киралия и Елийн, преди повече от хиляда години. Малкото архиви, с които разполагаме от онова време, са копия и в тях се споменава, че е имало само двама или трима магьосници, и то с ограничени умения и сила.
— Значи хората, които са знаели как да направят кръвни пръстени и са владеели някаква висша магия, са измрели, без да успеят да предадат познанията си…
— … дали защото не са вярвали на никого достатъчно, за да го обучат, или така и не са открили някакви надарени ученици.
Лоркин гледаше замислено — и със сигурност не беше отегчен, забеляза с облекчение Денил. Погледът на младия магьосник се прехвърли върху третата купчина.
— Трите века сачаканско владичество — каза му Денил. — Събрах два пъти повече информация от това, с което разполагахме за този период, макар да не беше трудно, защото всъщност нямахме кой знае какво.