— Можеш ли да я заловиш тук? — попита Аний.
Внезапно се разнесе звук от бързо приближаващи се стъпки.
— Има само един начин да разберем — отвърна Сония и погледна към Аний. — Връщай се обратно. Когато Регин се върне, веднага ми го доведи. Може да имам нужда от помощ.
Аний кимна и се приготви да побегне. Сония отвори щита си, за да пусне момичето навън. Когато се обърна, жената тъкмо се беше появила от страничната алея.
Сония пристъпи напред и издигна бариера, за да й препречи пътя. По тъмното лице на жената се изписаха изненада, объркване и уплаха. Тя присви странните си, косо разположени очи. Нанесе силен удар върху бариерата на Сония. Това не беше пробен удар — беше го нанесла с цялата си сила, по-голяма от очакваното. Миг по-късно последва втори удар. Бариерата потрепери и падна, преди Сония да успее да я подсили.
Жената изскочи от задънената алея и побягна към пътя. Сония хукна след нея, като не спираше да издига бариери, за да я възпре, но жената ги събаряше със силни удари. Миг по-късно отстъпничката се озова сред хората, които се движеха по пътя.
Сония стигна до изхода на улицата. Видя как спира и се обръща, за да я погледне. Около нея беше пълно с народ. Когато забеляза характерната червеникаво-кафява кожа, Сония разбра защо Сери бе толкова сигурен, че Форли не е жената, която бе видял. В съзнанието й проблесна лицето на Скелин и Сония настръхна. Същата червеникава тъмна кожа. Същите странни очи. „Тази жена е от същата раса!“
Устните на отстъпничката се разтеглиха в усмивка. Опасна, триумфираща усмивка.
„Тя си мисли, че няма да посмея да използвам магия при всичките тези хора наоколо и е права. Освен това не ми се иска да я нараня. Макар че ако ме накара да я убия, това доста ще опрости нещата за Гилдията“.
За да заслужи тази съдба, тя трябваше да извърши много по-ужасни неща от това да бъде магьосник-отстъпник и да работи като изнудвачка за продавач на роет. Като например да избие семейството на Сери.
„Трябва ни жива, за да разберем дали е виновна или дали знае кой го е извършил. Освен това трябва да открием откъде идва и дали там има други магьосници като нея. Както и да узнаем защо ни е наблюдавала, когато залавяхме Форли.“
Ако убие някого, щеше да й е много трудно да спечели прошката на Гилдията за това, че е нарушила правилата.
Сония извлече енергия от източника си. Много енергия. Нямаше представа колко дълго щеше да успее да задържи жената. Макар да знаеше как да извлича сила от магьосници и хора, дори от животни, и да я съхрани в себе си толкова дълго, колкото е необходимо, тя не го беше правила повече от двайсет години. Беше й забранено, освен ако не й наредят Висшите магове.
Сега бе толкова силна, колкото преди да научи черната магия. Не по-силна, отколкото като ученичка.
Но тя бе изключително силна ученичка.
Сония запрати енергията си над главите на хората, които се намираха между нея и отстъпничката, и обгради жената с кълбо от сила. Жената веднага започна да нанася удари във всички посоки, но макар и много силни, Сония бе предвидлива и не спираше да поддържа здрава бариерата си. Проблясъците и вибрацията на магията накараха хората да се разбягат на всички страни. Сония разкопча палтото си и го хвърли настрани. Когато тълпата се съвзе достатъчно от страха и се спря да гледа, тя не искаше да се чудят защо го е облякла.
Когато излезе от уличката и тръгна към отстъпничката, черната й мантия се развя на вятъра. Тя чу възклицания от всички страни, където несъмнено се бяха струпали зяпачи, но остана съсредоточена върху жената. Отстъпничката изръмжа и засили атаките си върху бариерата. Сония я заздрави още повече, опитвайки се да не се тревожи за това колко бързо изчерпва енергията си.
„Колко ли дълго ще издържа? Колко ли дълго ще издържи тя?“
От едната й страна се разнесе шум. Първоначално Сония не можа да осъзнае какво става, но после едва не изгуби концентрация от изненада.
Тълпата ликуваше.
Сред виковете тя дочу един по-различен звук. С крайчеца на окото си зърна приближаваща се фигура. Някой, облечен в лилаво.
— Имате ли нужда от помощ? — разнесе се младежки глас.
Алхимик. Не го познаваше.
— Да — отвърна тя. — Елате.
Пропусна го през бариерата си и му подаде ръка.