— Времена, когато киралийците са били роби — каза Лоркин с мрачно изражение на лицето.
— И робовладелци — напомни му Денил. — Според мен сачаканците са донесли висшата магия в Киралия.
Лоркин го погледна невярващо.
— Едва ли са тръгнали да учат враговете си на черна магия!
— Защо не? След покоряването й, Киралия се е превърнала в част от Империята. Сачаканците не са избили всички благородници, а само онези, които не са се заклели във вярност на Империята. Сигурно е имало междурасови бракове и наследници със смесена кръв. Триста години си е доста време. Киралийците биха могли да са жители на Сачака.
— Но въпреки това са се борили да си върнат земята и да се отърват от робството.
— Да — Денил потупа с длан по купчината. — И това е ясно отразено в много документи и писма отпреди и след решението на императора да върне независимостта на Киралия и Елийн. Двете страни отхвърлили робството, макар че са срещнали някаква съпротива.
Лоркин погледна към купчината от книги, документи и записки.
— В Университета ни учат съвсем друго.
Денил се засмя.
— Така е. А историята, която са ви преподавали, далеч не е толкова орязана, колкото онази, която учих аз като ученик — той потупа с ръка по следващата купчина. — Моето поколение не знаеше, че киралийските магьосници някога са практикували черната магия, като са черпели сила от чираците си в замяна на обучението им. Беше ни особено трудно да приемем тази истина.
Младият магьосник погледна четвъртата купчина от книги с предпазливо любопитство.
— Това ли са книгите, които баща ми е открил под Гилдията?
— Никои от тях са копия на онова, което е изровил. Цялата опасна информация за черната магия е заличена.
— А как смятате да напишете историческа книга за онова време, без да включите информация за черната магия?
Денил сви рамене.
— Щом вътре липсват някакви специфични инструкции, значи няма опасност някой да се научи от написаното как да практикува черната магия.
— Но… Майка ми казва, че черната магия се научава чрез контакт със съзнанието на черен магьосник. Значи не може да се научи от книгите?
— Според нас не може, но не искаме да поемаме такъв риск.
Лоркин кимна със замислено изражение на лицето.
— Значи… следва Сачаканската война? Доста голяма купчина с книги.
— Да — Денил погледна към огромния куп с книги и архиви до купчината за „независимостта“. — Обявих, че търся архиви от онова време и оттогава ме засипва постоянен поток от дневници, разкази и архиви от всички Обединени земи — най-отгоре на купчината лежеше малка книга, която бе открил двайсет години по-рано в Голямата библиотека. Тя първа го бе накарала да се замисли дали гилдийската версия на историята не е погрешна.
— Сигурно добре сте покрили този период.
— Не съвсем — отвърна Денил. — Повечето архиви са от други страни, не от Киралия. Все още има много пропуски. Знаем, че киралийските магьосници са изтласкали сачаканските нашественици и са спечелили войната, а след това са завладели Сачака и известно време са я управлявали. Знаем, че пустошта, която отслабила страната, е била създадена няколко години след края на войната. Но не знаем как са успели да държат сачаканските магьосници под контрол или как са създали пустошта! — „И какво е онова съкровище, което елийнците твърдят, че са заели или предали на Киралия, и което по-късно е било изгубено, заедно с всичките му тайни?“ Денил усети познатото, странно, приятно чувство на неудовлетвореност. Все още имаше толкова загадки за изследване и тази бе една от най-интригуващите.
— Защо нямате архиви от Киралия?
Денил въздъхна.
— Възможно е да са били унищожени, когато Гилдията е забранила черната магия. Или може би са били изгубени по време на войната. Толкова много от историята е била объркана. Например нас ни учат, че по време на Сачаканската война, Имардин е бил изравнен със земята, но сега аз имам карти от преди и след войната, които показват подобно разположение на улиците. Но няколко години по-късно вече имаме съвсем различно разположение на улиците — това, което познаваме и днес.
— Значи… или картите не са датирани както трябва, или нещо е сринало града по-късно. Случило ли се е нещо драматично след Сачаканската война?
Денил кимна и взе една книга от съседната, много по-малка купчинка. Лоркин я разпозна и изхъмка.