Но Гилдията и най-вероятно кралят се притесняваха да не обидят чуждата страна. Особено когато не бяха сигурни коя точно е тя.
В началото на съвета един от съветниците на краля бе донесъл карта и им показа някои от най-отдалечените земи. Жената продължи да мълчи и отказа да отговори на въпроса откъде идва. Съветникът направи няколко предположения предвид физическата й характеристика. И да беше прав, тя не го показа по никакъв начин.
— Нямаме друг изход — каза Върховният повелител Болкан с твърда нотка в гласа. — Трябва да разчетем съзнанието й.
Разпоредителят Оусън кимна.
— Призовавам Черен магьосник Калън и Черна магьосница Сония да се спуснат до площадката. Черният магьосник Калън ще разчете съзнанието на безименната отстъпничка, а Черната магьосница Сония ще разчете съзнанието на Форли.
Макар да го очакваше, Сония изпита леко разочарование. Нямаше как да накара Калън да потърси в съзнанието на чуждоземната жена отговорите на някои определени въпроси. Като например дали жената е убила семейството на. Сери.
Тя последва Калън до площадката, без да сваля поглед от Форли. Жената беше пребледняла и я гледаше с широко отворени очи.
— Ще ти кажа всичко — избъбри Форли. — Няма нужда да ми четеш мислите.
— Глупава жена — разнесе се глас със странен акцент. — Не знаеш ли, че не могат да ти прочетат мислите, ако не им позволиш?
Сония се обърна към чужденката и осъзна, че всички магьосници са направили същото. Погледът на жената бродеше по лицата им и изражението й бавно се променяше, когато виждаше съжалението и присмеха по лицата им. Когато Калън се спря пред нея, в очите й се появиха съмнение и страх.
Той протегна ръце към главата й, като същевременно я обездвижи с магия.
Сония не искаше да гледа мъките й, затова се обърна към Форли, която потрепна.
— Аз не съм магьосница — каза жената, поглеждайки от Сония към Върховните магове. — Накараха ме да излъжа. Те казаха… че ще убият дъщеря ми и децата й, ако ви кажа. — Форли си пое треперливо дъх и избухна в сълзи.
Сония постави ръка на рамото й.
— Знаеш ли къде се намират?
— Така… мисля.
— Те все още не знаят, че вече си ни казала. Ще доведем децата преди да разберат.
— Б-благодаря.
— Но се боя, че трябва да проверя дали ми казваш истината. Обещавам ти, че няма да боли. Всъщност няма да усетиш нищо. Дори няма да разбереш, че съм вътре. А аз ще се постарая да приключа бързо.
Форли впери поглед в Сония и кимна.
Магьосницата притисна нежно длани към слепоочията на жената и проникна в съзнанието й. Веднага я заляха вълни от страх и тревога. Тя внимателно се понесе из мислите на Форли за дъщеря й и двете й внучета и за мъжете, които ги бяха отвели. Сония разпозна мъжа, който бе изнудвал Форли — това бе търговецът на роет, който бе с нея при залавянето й.
Сония си спомни за магическата сила, която бе почувствала откъм Форли. Сигурно някой друг я бе изпратил. Може би истинската отстъпничка, която ги бе наблюдавала през прозореца.
— Кой използва магия, когато ви намерихме?
— Не знам.
— Къде са дъщеря ти и децата сега?
В съзнанието на Сония проблеснаха лабиринт от улички и временни убежища, сред които изпъкна една определена къща. Семейството на Форли се намираше в един от останалите бедняшки квартали в града.
— Ще ги намерим, Форли. Ще накажем хората, които ти причиниха това.
Сония отвори очи и свали ръцете си. По лицето на Форли можеше да се прочете надежда и решителност.
— Благодаря ти — прошепна тя.
Сония се обърна към Висшите магове и им разказа какво е научила.
— Препоръчвам един или няколко от нас да отидат с Форли да освободят децата й колкото се може по-скоро.
Последваха одобрителни кимания. Вниманието им бе привлечено от звуците, които издаваше чужденката. Калън бе притиснал ръце към слепоочията й и лицето й изразяваше изненада и ужас.
Всички наблюдаваха мълчаливо и когато Калън най-после отпусна ръцете си, Сония чу всеобща въздишка на облекчение. Магьосникът отстъпи назад и се обърна към Висшите магове.
— Името й е Лоранда — обяви той. — Тя идва от Игра, земя отвъд голямата северна пустиня. Странно място, където магията е забранена и се наказва със смърт. Но магьосници са и онези, които издирват и наказват магьосниците. Те отнемат децата на екзекутираните, за да поддържат броя си — той поклати удивено глава пред това лицемерие и жестокост.