— Да.
— Тогава е решено. Свободна си. Този процес приключи и законът на Убежището бе спазен. Нека песента на камъните продължи.
— Нека песента на камъните продължи — отвърна публиката.
Всички в залата се раздвижиха и наставаха. Лоркин гледаше Тивара. Тя бе забила поглед в пода. Поклати леко глава и погледна към Савара. Възрастната жена й се усмихна одобрително. След това тя повдигна въпросително вежда и погледът й се премести върху Лоркин. Той примигна, после видя как Тивара завърта очи, обръща се и тръгва към вратата в дъното на стаята. Там стоеше Чари. Младата жена се усмихваше широко. Погледна го и му намигна.
Някой го подръпна за ръкава. Пазачката му се усмихваше.
— Трябва да те отведа в стаята ти — усмивката й се разшири. — Новата стая.
Той почувства как притесненията му се изпаряват.
— Дали случайно няма да имам прозорец?
Тя му махна с ръка да я последва.
— Не. Но ще имаш компания и ще можеш да влизаш и излизаш когато пожелаеш — стига да не напускаш Убежището, разбира се. Между другото, аз съм Витра.
— Приятно ми е, Витра.
Тя се изкиска.
— Вие, киралийците, се изразявате много странно — рече тя. — Толкова сте учтиви.
— Мога да бъда и груб, ако искаш.
Тя се разсмя.
— Няма нужда. По пътя ще ти дам няколко съвета как да се сближиш с хората тук.
Заслушан внимателно, Лоркин тръгна с жената към града.
Сери гледаше замислено дъщеря си. Днес не се справяше добре с уроците си, но пък и Гол допусна няколко нетипични грешки. И двамата все още се намираха под влияние на сутрешното си посещение в Гилдията и им беше трудно да се съсредоточат върху тренировката.
„Не бива да позволяват на това да повлияе на концентрацията им — помисли си той. — Ще трябва да се самозащитавам, ако телохранителите ми отново получат шанса да зърнат късче от живота на богатите и могъщите“.
Почукване по вратата привлече вниманието им. Намираха се в пивницата на Гриндър и Сери бе разпратил хората си да информират онези, които искат среща с него, че сега е моментът.
Той кимна на Гол, който отиде до вратата и леко я открехна, преди да я отвори широко. В коридора стоеше мъж, който изглеждаше също толкова замаян, колкото Аний и Гол, след като напуснаха Гилдията.
— Черната магьосница Сония, лорд Регин, две жени и две деца искат да ви видят — каза той.
— Доведи ги.
Мъжът кимна и бързо се отдалечи. Аний и Гол стояха и се хилеха един на друг.
— Хайде де, заемете местата си — нареди им Сери.
Те бързо застанаха от двете страни на стола му. Гол зае поза, която изглеждаше повече нелепа, отколкото застрашителна. Аний сви пръсти в юмрук, както правеше винаги, когато бе нервна. Сери поклати глава, въздъхна и зачака.
Стъпките се чуваха все по-ясно и стаята изведнъж като че ли се изпълни с магьоснически мантии. Първо се появи черната на Сония, после червената на Регин. След тях се появиха Форди и една по-млада жена, които изглеждаха много кротки. В едната си ръка младата жена носеше малко момиченце, а с другата държеше ръката на малко по-голямо момче.
Аний и Гол се поклониха непохватно, но с ентусиазъм.
— Сери — каза Сония, после кимна на дъщерята и приятеля му. — Аний и Гол. Благодаря ви, че дойдохте в Гилдията. Опитах се да го предотвратя, но когато Гилдията разследва нещо толкова сериозно като магьосник-отстъпник, тя е склонна да проявява изключителна старателност.
— Всичко е наред — отвърна Сери. Той се обърна към Гол. — Донеси няколко стола.
Старите столове, които обикновено стояха в средата на стаята, бяха отместени в дъното, за да освободят място за тренировките. Гол тръгна към тях, но Сония вдигна ръка, за да го спре.
— Аз ще го направя.
Аний, Форли и другата жена зяпнаха изненадано, когато тежките столове се издигнаха във въздуха и се понесоха към средата на стаята, като се подредиха в кръг, който включваше стола на Сери. Гол се ухили доволно. Той бе виждал доста магически номера по времето, когато Сери бе работил за бившия Върховен повелител.