Той кимна.
— Не бих пропуснал това забавление.
Тя се усмихна и се изправи. Регин я последва.
— Трябва да се върнем в Гилдията. Благодаря ти, че ще се погрижиш за Форли и семейството й.
Сери погледна към жената, която го гледаше с очакване.
— Ще намеря някое безопасно място за вас. Къде е баща им? — двете жени смръщиха вежди толкова ядосано, че Сери не се сдържа и се разсмя. — Значи няма да мислим за това! — той се обърна към Сония и я поведе към вратата. — Обзалагам се, че си привлякла много внимание по пътя за насам.
Тя се усмихна печално.
— Да. И всичките ти клиенти долу ще говорят за това месеци наред.
— Може пък да е за добро — каза Регин, който вървеше след нея. — Това ще напомня на всички, които смятат да помогнат на Скелин, че ти имаш доста могъщи приятели.
— Няма да е зле, ако решат, че все още сте тук. Това ще ни даде известно време да планираме нещата, преди да си тръгнем. През кухнята се стига до един страничен изход.
— Значи ще минем оттам. Благодаря за помощта — каза Сония. — И се пазете.
— Винаги го правя — извика той след тях, докато се отдалечаваха по коридора. После затвори вратата и огледа останалите хора вътре. Видът на децата накара сърцето му да се свие и той прогони болезнените спомени. — Гол, отведи семейството на Форли на долния етаж и виж дали не са гладни.
— Готово — отвърна Гол. Махна им с ръка и те излязоха след него от стаята.
Сери отново седна на стола си и въздъхна. После погледна към Аний. Тя се мръщеше, но не разтревожено, а озадачено.
— Какво има? — попита той.
Тя го погледна, после отвърна глава.
— Помниш ли онзи магьосник от Гилдията, който беше облечен като Сония?
— Да. Черен магьосник Калън.
— Изглежда ми познат. В първия момент не го разпознах заради мантията.
— Виждала си го без мантия?
Тя го погледна и се засмя.
— Не точно по начина, по който си го представяш. Но тогава не обърнах особено внимание на облеклото му.
— А какво правеше той? — попита Сери.
Тя сбръчи замислено чело, но след миг погледът й се проясни.
— Аха! Точно така! Един ден отидох с приятеля ми да вземе роет. Не за мен, разбира се — очите й проблеснаха, щом улови сериозния му загрижен поглед. — Докато уговаряхме сделката, отпред спря една карета. Мъжът вътре искаше роет и не му се чакаше. Успях да видя лицето му.
— Калън?
— Да.
— Сигурна ли си?
— О, да! — очите й проблеснаха. — Обръщам особено внимание на хора, които изглеждат така, сякаш правят нещо, което не трябва.
Сери изсумтя.
— Това обхваща почти всички в тоя град.
Тя се ухили.
— И особено ако това, което науча за тях, може да се използва по-късно — поправи се тя. — Смяташ ли, че Сония ще прояви интерес? Чувам, че много магьосници взимат роет.
— О, според мен ще прояви! — отвърна Сери. — Мисля, че ще й се стори много интересно. Това ще е добро извинение да се промъкна отново в болницата. Или по-добре да изчакам, когато имам и някакви новини за Скелин — той погледна към Аний и се намръщи. — Ще трябва много да внимаваме на кого се доверяваме. Скелин има много приятели и сега вече се съмнявам, че съм един от тях. Трябва да помогнем за залавянето му, без да се оставим да ни хване. Очакват ни щури дни.
Аний кимна, после се усмихна и завъртя очи.
— Колко пъти да ти повтарям? Вече никой не използва думата „щури“.
Епилог
С едно последно магическо усилие Лоркин замете остатъка от прах, коса, хранителни остатъци и неопределими частици в малка купчинка и отиде да вземе кош, в който да ги изхвърли. Бяха минали няколко седмици, откакто се бе нанесъл в мъжкото отделение. Това бе една голяма зала, пълна с няколко редици тесни легла. Сега повечето бяха празни, но по принадлежностите, напъхани под тях, можеше да се съди, че си имат постоянни обитатели. Макар да знаеше имената на повечето от тях, имаше неколцина, които оставаха за три-четири дни и после отново изчезваха, без да се представят на никого.
— Тези легла са за мъжете, които не искат да живеят повече със семействата си и които нямат жена — каза му Витра. — Няма достатъчно място, за да може всеки да има отделна стая.
— Има ли и женско отделение? — попита Лоркин.