— Може да се каже — тя сви рамене. — Понякога приятелки и сестри делят една стая.
В началото той представляваше интерес за мъжете-изменници, които го засипваха с въпроси за Киралия, за това как е дошъл в Убежището и какво смята да прави тук. За тяхно удоволствие той не можеше да отговори на последния въпрос. Дори и не помисляше да сподели интереса си към Тивара, а те се мръщеха на плановете му за преговори между техния народ и Обединените земи.
— Ти си магьосник — посочи един от тях. — Сигурно ще ти възложат нещо, в което се използва магия.
Въпреки уверенията на Савара, че ще му намери работа, все още не го бяха извикали, за да му възложат някаква задача. Затова мъжете го оставиха да поддържа чистотата на стаята им. Те се изненадаха, когато разбраха, че не знае как се прави това и се впечатлиха, когато им каза, че в Гилдията е имал прислужници, които да вършат тези неща вместо него. Но това не го спаси от задълженията му. Обясниха му набързо какво трябва да свърши и го оставиха да се оправя сам.
Той от своя страна им зададе много въпроси, научи за правилата и законите на Убежището, включително и правилата за добро държане, към които се придържаха всички, за да избегнат неизбежните за живота в такава близост конфликти.
Както го беше предупредила Чари, Убежището се управляваше от жени. Но макар мъжете да нямаха право да заемат най-висшите позиции на властта, те участваха в други дейности. Основателките бяха решили, че Убежището трябва да е най-вече място, където командват жените, но също така и структура, в която властва равноправието. Лоркин бе впечатлен да открие, че тук мъжете имат много повече свобода и уважение, отколкото жените в Киралия. Беше се притеснявал, че в обществото на Изменниците ще бъде точно обратното. Това му помогна да се замисли колко несправедливо към жените е всъщност киралийското общество. Макар че все пак беше много по-добро от много други общества — като лонмарското. И останалата част от Сачака.
Въпреки това в много случаи жените се предпочитаха пред мъжете. Мъжете се обучаваха в магия; но не и в черна магия. Само жените знаеха как да се предпазват от бременност и всички деца им принадлежаха.
Лоркин намери онова, което търсеше в един малък склад до главната стая — и дори там, отбеляза той, имаше вградени в тавана скъпоценни камъни, които да осветяват помещението. Той грабна един плетен кош и го провери за дупки.
— Според мен ще стане скоро.
Гласът беше мъжки и прозвуча откъм главната стая. Лоркин се поколеба.
— Не — отвърна друг мъж. — Ще минат години, преди да сме напълно подготвени.
— Но те удвоиха бойните тренировки. Никога досега не сме изпращали толкова разузнавачи.
— И имаме стотици камъни, които са израсли само наполовина. Няма да има война, докато не узреят, а за това са нужни месеци, ако не и година — мъжът въздъхна. — Гладен съм.
„Война?“ Лоркин погледна към коша, осъзнавайки, че ако се помотае още тук и някой от мъжете влезе в склада, за да вземе нещо за ядене, веднага ще разбере, че са били подслушвани. Затова излезе бързо навън и щом ги видя, се спря и се усмихна. Те го погледнаха изненадано.
— Поздрави — каза той, макар да знаеше колко странен им се струваше поздравът му. — Рано сте се върнали. Да ви приготвя ли нещо?
Двамата мъже се спогледаха, после онзи, който бе казал, че е гладен, тръгна към склада.
— Не, но благодаря за предложението.
Лоркин започна да прибира боклука в коша. Не беше лесно да прехвърли ситните прашни частици от пода в кръглия плетен съд и той се концентрира дотолкова, че изгуби представа за останалите.
— Лоркин — разнесе се остър женски глас зад гърба му.
Той замръзна. Което бе по-добре, отколкото да подскочи стреснато, помисли си, разпознавайки гласа. Изправи се, обърна се към жената и й се усмихна учтиво.
— Говорителко Калия — каза той.
Тя го огледа от глава до пети. Лоркин носеше обикновени панталони и туника, каквито предпочитаха останалите мъже, на които не допадаха универсалните ризи.
— Последвай ме! — каза тя.
После се обърна на пети и закрачи към изхода. Лоркин остави коша на пода и забърза след нея. Пътьом погледна към двамата мъже, които се намръщиха съчувствено.
Калия вървеше доста бързо зачовек с толкова къси крака и едро тяло. Лоркин установи, че прави по една крачка на всеки две нейни, но въпреки това тя като че ли не се изморяваше. Той си помисли, че всеки, който ги види, веднага ще разбере кой командва. „И това няма да съм аз. О, колко ниско паднах, откакто напуснах дома…“