Бързата й крачка и изражението на лицето й показваха нежелание да разговаря с него, но все пак това бе жената, която бе поискала Тивара да бъде екзекутирана. Той нямаше да й позволи да го уплаши. Или поне нямаше да й позволи да разбере, че го е страх.
— Къде отиваме? — осмели се да попита той.
— На място, където ще можеш да вършиш по-подходяща работа от това да чистиш стаята си — тя извърна глава към него, погледът й бе остър и пресметлив. — Тук, в Убежището, ние се опитваме да даваме на хората задачи, които да отговарят на характера и уменията им. Не съм сигурна, дали работата, която ще ти дам, отговаря на характера ти, но със сигурност отговаря на уменията ти.
Някак си тя успя още повече да ускори крачката си, намеквайки, че не желае да разговаря повече. Когато стигнаха до един голям свод се спря леко запъхтяна. Пое си дълбоко дъх и бавно го изпусна, посочвайки му голяма зала от другата му страна.
И тук, като в мъжкото отделение, имаше няколко редици легла. Но вместо да са празни по това време на деня, повечето от тях бяха заети с мъже, жени и деца. Позната миризма подразни обонянието му, като към нея се добави нещо, което не можа да разпознае.
Миризма на болест и лекарства.
Стомахът му се сви, но не от наличието на толкова много болни хора. Той осъзна, че Изменниците бяха открили най-добрия начин да му отмъстят за предателството на баща му. И да подложат на изпитание собственото му решение да ги обучи в лечителските умения, само ако му предложат нещо равностойно в замяна.
— Това е лечебницата — каза му Калия. — От сега нататък ще работиш тук.