Той въздъхна дълбоко няколко пъти. Гол бе предположил, че Ловецът на Крадци може да ги е убил, но Сери отхвърли тази мисъл. Легендарният убиец не преследваше семействата. Той избиваше само Крадците.
Разнесе се тих звън, който мъжът веднага разпозна. Стана и се приближи до тръбата, която стърчеше от стената и притисна ухо към нея. Гласът, който отекна вътре, бе променен, но разпознаваем. Сери обиколи стаята, дърпайки ръчки и завъртайки дръжки, докато една част не се завъртя и Гол не влезе в помещението.
— Как мина? — попита Сери, връщайки се при стола си. Гол седна срещу него и потри ръце.
— Вече тръгнаха слухове. Не знам дали някой от нашите се е разприказвал или убиецът се е похвалил — Сери кимна. Някои обичаха да разказват за прочутите си жертви, сякаш за да демонстрират умствения си капацитет. — Съмнява ме, че Аний ще каже нещо — додаде Гол.
— Би могла, ако се наложи. По обичайните маршрути ли мина?
Гол кимна.
— Как вървят нещата?
Облегнат на стола си, Сери изслуша разказа на своя телохранител и приятел, относно преживяното от деня. Беше му ужасно трудно да се съсредоточи върху думите на мъжа, но Сери направи всичко възможно. За негово огромно облекчение делата в квартала се движеха в обичайното русло. Гол не бе открил никакви доказателства, че някой се е възползвал от объркването на Сери.
— И така — каза Гол. — Какво ще правиш сега?
Сери сви рамене.
— Нищо. Очевидно някой очаква да реагирам по някакъв начин, но няма да му доставя това удоволствие. Ще продължа да работя по обичайния начин.
Гол се намръщи, отвори уста, но я затвори, без да каже нищо. Сери успя да разтегли устни в невесела усмивка.
— О, не си мисли, че не съм вбесен от убийството на семейството ми, Гол! Ще си отмъстя. Но успелият да нахълта в убежището ми е бил умен и предпазлив. Ще ми е нужно доста време да разбера кой е и защо го е направил.
— Щом докопаме убиеца, лесно ще разберем кой му е платил — увери го Гол.
— Ще видим. Имам чувството, че ще ни е нужно повече от това.
Гол кимна, после се намръщи.
— Има ли още нещо? — попита Сери.
Едрият мъж прехапа устната си и въздъхна.
— Ами… нали знаеш, че според Хер някой е използвал магия, за да се промъкне в убежището ти?
— Да — Сери се намръщи.
— Дерн го подкрепя. Казва, че няма никакви следи от взлом. При направата на ключалките е сложил малко маджун, така че той знае най-добре.
Дерн беше ключарят, който бе проектирал и монтирал заключващата система в убежището на Сери.
— Възможно ли е да е някакъв хитроумен шперц? Или самият Дерн?
Гол поклати глава.
— Той ми показа една ръчка, която се премества само, ако вратата е отключена отвътре — от вътрешността на ключалката, де — което означава, че може да е било направено единствено с магия. Попитах го, защо я е монтирал, а той отвърна: „За да се защитя“. Той никога не е обещавал, че ключалките му ще издържат срещу магия, затова трябва да има начин да докаже, че това е причината да бъдат разбити. Не знам. Струва ми се прекалено. Може и да си го измисля, за да се прикрие.
„А може би не“. Сери усети как настръхва. Може би през цялото време е грешал. Може би беше важно да разбере как убийците са достигнали до семейството му.
Той щеше лично да разпита Дерн и да провери ключалката. И ако се окаже, че човекът казва истината, Сери щеше да има още една следа към убиеца на семейството му, която, макар и смущаваща, все пак бе някакво начало.
— Трябва да поговоря с този ключар.
Гол кимна.
— Веднага ще го уредя.
Пърлър се усмихна и кимна на Лоркин, който влезе в стаята. Но лорд Марон се намръщи.
— Благодаря ви, че веднага се съгласихте да ни информирате подробно за всичко — каза лорд Денил. Той махна с ръка към масите и столовете, които представляваха единственото обзавеждане на стаята и всички насядаха.
Погледът на Марон прескачаше от Денил към Лоркин и най-накрая той се усмихна.