И го направихме. Дори хванахме един чудесен заек. Беше приятно да пораздвижа мускули и да докажа, че все още мога да го правя. Реших, че все пак не съм стар, все още не, и че и аз, също както Хеп, имам нужда да се махна и да правя нови неща. Да науча нещо ново. Това някога винаги беше лекът на Търпение против скуката. Вечерта къщичката ми изглеждаше задушаваща. Това, което допреди няколко нощи ми се струваше мило и уютно, сега изглеждаше овехтяло и сиво. Знаех, че е просто от контраста между разказите на Сенч за Бъкип и собствения ми застоял живот. Но неспокойството, събуди ли се, е силно нещо.
Опитах се да си спомня кога за последен път съм спал някъде другаде, освен в собственото си легло. Животът ми беше улегнал. Всяко лято или есен хващах пътя за по месец: наемах се за сенокос, жънене или като берач на ябълки. Малкото пари отгоре бяха добре дошли. Имах навика да прескачам до Хаусбей два пъти годишно, да разменям мастилата и боите си срещу плат, дрехи, грънци, неща от този сорт. Последните две години бях пращал момчето на дебелото му старо пони. Животът ми беше затънал в рутина така дълбоко, че дори не бях го забелязал.
Е? Какво искаш да правиш? Нощни очи се протегна и се прозя примирено.
Не знам, признах на стария вълк. Нещо различно. Какво ще кажеш да поскитаме малко по света?
За известно време той се отдръпна в онази част на ума си, която си беше само негова. После попита малко сприхаво: И двамата ли ще сме пеш, или очакваш по цял ден да поддържам скорост с един кон?
Честен въпрос. Ако и двамата тръгнем пеш?
Щом трябва, отстъпи той с неохота. Мислиш си за онова място в Планините, нали?
Древният град ли? Да.
Не ми се противопостави.
Ще вземем ли и момчето?
Мисля, че ще оставим Хеп тук, да поживее малко сам. Може да е добре за него. А и някой трябва да наглежда пилците.
Тоест няма да заминем, преди момчето да се върне?
Кимнах. Зачудих се дали съвсем съм си загубил ума.
Зачудих се дали изобщо ще си го върна някога.
(обратно)Глава 2 Славея
Славея Сладкопойна, менестрел при кралица Кетрикен, е вдъхновила толкова много песни, колкото е написала и самата тя. Станала легендарна като спътница на кралица Кетрикен в търсенето й на помощта на Праотците по време на Войната на Алените кораби, тя продължила служенето си на трона на Пророците още десетилетия, при възстановяването на Шестте херцогства. Надарена със способността да се чувства свойски във всяка компания, тя била незаменима за кралицата през неспокойните години, последвали Прочистването на Бък. На странстващата певица били поверени не само примирията и помиренията между благородниците, но и предложенията за помилване на банди крадци и контрабандистки фамилии. Самата тя превърнала в песни много от тези мисии, но човек може да е сигурен, че е имала и други поръчения, провеждани тайно за управлението на Пророците, и при това твърде деликатни, за да могат изобщо да се превърнат в обект на песни.
Славея задържа Хеп цели два месеца. Забавлението ми от проточилото му се отсъствие премина най-напред в раздразнение, а след това — в яд. Ядосвах се най-вече на самия себе си. Не бях осъзнал колко много съм започнал да завися от якия гръб на момчето, докато не ми се наложи да превивам своя над задачите, които му бях поверил. Но не беше само заради обичайните момчешки шетни, които поех сам през този допълнителен месец на отсъствието му. Гостуването на Сенч беше разбудило нещо в мен. Не можех да го назова, но все едно някакъв демон ме глождеше, като ми показваше всеки мизерен аспект на малкото ми владение. Мирът на усамотения ми дом вече приличаше на лениво самодоволство. Наистина ли беше изтекла цяла година, откакто бях натикал един камък под хлътналото стъпало на портата и си бях обещал да го оправя по-късно? Не, по-скоро беше почти година и половина.
Поправих портата, а след това не само изгребах курешките от кокошарника, но и го измих с пепелява вода, преди да събера прясна тръстика, за да го застеля. Оправих протеклия покрив на работния си сайвант, а накрая изсякох дупката и поставих прозореца от намазан мехур, което си обещавах вече от две години. Подложих малката си къща на по-старателно пролетно чистене, отколкото бях правил от години. Отрязах сцепения клон на ясена и го спуснах внимателно покрай току-що почистения кокошарник. Препокрих кокошарника. Тъкмо довършвах тази задача, когато Нощни очи ми каза, че е чул коне. Слязох долу, навлякох си ризата и излязох пред къщата да поздравя идващите по пътеката Славея и Хеп.
Не зная дали беше заради дългата ни раздяла, или от новопосятото в душата ми неспокойство, но изведнъж видях Хеп и Славея като непознати. Не беше просто заради дрехите, с които беше облечен Хеп, макар това да подчертаваше дългите му крака и заякващите му рамене. Изглеждаше комично върху дебелото старо пони, факт, който бях сигурен, че разбира. Понито подхождаше толкова зле на подрастващия младеж, колкото детското легло в къщурката ми и улегналия ми бит. Изведнъж осъзнах, че няма да е честно да го помоля да остане вкъщи и да гледа пилците, а аз да замина да търся приключения. Всъщност, ако не го отпратех скоро да потърси щастието си, сдържаното недоволство, което видях в разноцветните му очи при завръщането му у дома, скоро щеше да се превърне в горчиво разочарование в живота му. Дотук Хеп се беше оказал добър житейски спътник за мен. Намереникът, когото бях взел при себе си, ме беше спасил точно толкова, колкото аз бях спасил него. Много по-добре щеше да е да изпратя този младеж навън сред широкия свят, докато двамата все още се харесвахме, отколкото да чакам, докато се превърна в бреме за младите му рамене.