— Тогава ще тръгнем. Том, ще очаквам да ни последваш незабавно.
— Разбира се, господарю — излъгах вяло.
— С принца.
— Няма да ви последвам без него — обещах искрено.
— Чудесно. — Лорд Златен ми кимна, но очите на Шута ми хвърлиха тревожен поглед. Когато се обърна към Лодвайн обаче, лицето му беше ледено. — Държахте се с мен като пътни разбойници. Няма да мога да скрия състоянието си от кралицата и дворцовите стражи. Наистина имате късмет, че с Том Беджърлок сме готови да потвърдим пред нея, че сте разбрали грешките си. В противен случай, убеден съм, че тя ще прати войските си да ви избият като паплач.
Беше съвършен в ролята на оскърбения благородник, но все пак едва не му изревах да млъкне и да се маха, докато все още има време. През цялото време мъглекотът гледаше Предан, както домашна котка дебне миша дупка. Можех почти да усетя жаждата на жената да го завладее напълно. Не хранех вяра, че ще остане вярна на сделката на Лодвайн повече от тълпата му. Посегнеше ли да го вземе, покажеше ли Предан някакъв признак, че тя го завладява, щеше да се наложи да го убия, все едно дали Шутът се е спасил, или не. Отчаяно исках с Нощни очи да се махнат. Усмихнах се, надявах се усмивката ми да не прилича на озъбване, докато лорд Златен бе приковал Лодвайн с погледа си. След това дръзна да обходи струпалата се тълпа със златните си очи. Не бях сигурен те какво си помислиха, но моето твърдо убеждение бе, че запомня всяко лице. Забелязах, че погледът му събуди гнева на много от тях.
И през цялото това време държах принца, с ножа на гърлото му, откуп за живота на моите приятели. Той стоеше неподвижно, все едно не мислеше за нищо. Срещаше спокойно погледа на котката. Не смеех да гадая какво си разменят, дори когато котката извърна очи от него.
Гняв стегна за миг лицето на Лодвайн, но той го овладя.
— Разбира се, че трябва да докладвате на кралицата. Но когато тя чуе разказа на сина си за преживяното с нас, може би ще прояви повече съчувствие към положението ни. — Махна с ръка и след кратко колебание спътниците му се разстъпиха. Не завиждах на лорд Златен, че трябва да мине през този тунел от омраза.
Погледнах Нощни очи. Той се подпря на крака ми и се притисна силно за миг. Фокусирах ума си до върха на игла. Иди в пръстта, колкото можеш по-скоро. Изведи го от пътя и се скрийте колкото може по-добре.
С каква скръб ми отвърна! След това умовете ни се разделиха. Нощни очи закрета след Шута. Тромаво, но с достойнство. Не знаех докъде може да стигне, но поне нямаше да умре в тази пещера, обкръжен от хрътки и ловни котки, които го мразеха. Шутът щеше да е до него. Това бе единствената утеха, която можех да намеря за себе си.
Входът на пещерата беше дъга от светлина. В ореола й видях как доведоха Малта. Шутът хвана юздите й, но не я яхна. Поведе я много бавно, заради Нощни очи. Взрях се след тях: мъж, кон и вълк, които си отиваха от мен. Фигурите им се смалиха и отново усетих Предан в пръстена на ръката ми; дъхът му бе влязъл в ритъм с моя. Животът си отиваше от мен и прегръщах смъртта.
— Наистина съжалявам — прошепнах в ухото му. — Ще го направя бързо.
Синът ми вече знаеше. Отговорът му бе като най-лекият полъх.
— Още не. Едно кътче все още си е мое. Мога да я задържа още малко, мисля. Ще им позволим да стигнат колкото може по-далече.
(обратно)Глава 26 Пожертвование
Макар обикновено да бива наричана Планинското кралство, тази територия и нейните владетели изобщо не отговарят на понятието на Шестте херцогства за това, което съставлява истинско кралство. Най-често едно кралство се представя като единен народ на обща територия, като властта на монарха се предава по наследство. Планините не се вместват в границите на нито едно от тези определения. Вместо единен народ там има скитащи ловци, обикалящи със стадата си пастири, търговци и пътници, които определят трасетата на пътищата, и хора, които са избрали да се препитават в малки разпръснати ферми. Лесно е да се разбере, че тези хора може да не споделят общи интереси.
Ето защо е естествено „владетелят“ на тези хора да не е крал в традиционния смисъл. По-скоро родословната линия е започнала с посредник, мъдър човек, надарен с дарбата да решава споровете, които неизбежно възникват между толкова различни хора. Легендите за „кралете“ Чиурда изобилстват с разкази за владетели, които драговолно предлагали себе си за откуп, като рискували не само богатството си, но и собствения си живот за своя народ. От тази традиция произлиза и почетната титла, с която Планинският народ удостоява своя владетел. Не крал или кралица наричат те своя монарх, а Пожертвовател.
Рицарин Пророка, „За Планинското кралство“