— И къде да донесе въжето и меча? — попита тихо знахарката. — Времената все още не са достатъчно добри, за да се дават имена, Лоръл. Ние знаем вашите. Ако ни потрябва ухото на кралицата, можем да я потърсим чрез вас.
Събралите се бяха от Старата кръв, но не се наричаха Петнисти и не одобряваха порядките им. Придържали се към старите порядки, както искрено увери Диъркин лорд Златен. Срамувал се, че бил последвал Лодвайн. Гневът го бил тласнал, кълнеше се, а не желанието да властва над зверове и да ги използва за своите цели, както правели Петнистите. Твърде много обесени и разчленени от Старата кръв бил видял през последните две години. Предостатъчно, за да кипне всеки. Но той бил разбрал грешката си, слава на Еда. Благодарение на Лоръл. И се надявал братовчедка му да му прости за жестокостта в детинството им.
Разговорът се лееше към мен като ритмичния плясък на вълни. Мъчех се да остана буден и да разбирам думите им, но бяхме страшно уморени, и вълкът, и аз. Нощни очи лежеше до мен и не можех да различа къде свършва неговата болка и къде започва моята. Беше ми все едно. Дори болката да бе единственото, което вече можехме да споделим, щях да я приема на драго сърце. Все още се имахме един друг.
Принцът не беше толкова щастлив. Все още спеше, дъхът му излизаше на въздишки, все едно скърбеше и в сънищата си.
Усетих, че се колебая между съня и будността. Тежкият сън на вълка ме привличаше с приятната си омая. Сънят е велик лечител, казваше Бърич, най-добрият. Молех се дано да е прав. Като ноти от далечна музика долавях сънищата на Нощни очи за лов, но все още не можех да се отдам на копнежа си да ги споделя с него. Шутът можеше и да вярва на Лоръл, Диъркин и приятелите им, но аз все още не им вярвах. Щях да остана буден. Трябваше да остана буден.
В лъжливия си сън се извърнах, за да ги огледам. Смътно забелязах, че макар Лоръл да седи между лорд Златен и Диъркин, седи по-близо до благородника, отколкото до братовчед си. Разговорът вече се беше изместил повече към преговори, отколкото към обяснения. Вслушах се внимателно в премерените и благоразумни думи на лорд Златен.
— Боя се, че не разбирате напълно положението на кралица Кетрикен. Разбира се, не мога да си позволя да говоря от нейно име. Аз съм само гост в двора на Пророците, новодошъл и чужденец при това. Но може би точно тези ограничения ми позволяват по-ясно да видя онова, което заслепява човек отблизо. Короната и това, че е от рода на Пророка, няма да защитят принц Предан от преследване като Осезаващ. По-скоро ще са като масло, хвърлено в жертвен огън. Вие признавате, че кралица Кетрикен е направила много повече от всички свои предшественици, за да се обяви за незаконно преследването на вашия народ. Но ако тя разкрие, че синът й е Осезаващ, това би могло да свали не само него и нея от власт, но и усилията й да защити вас ще се приемат като опит да защити своята кръв.
— Кралица Кетрикен обяви избиването ни само защото сме Осезаващи за противозаконно, вярно — отвърна Диъркин. — Но това не означава, че спряха да ни убиват. Реалността е очевидна. Всички, които се стремят да ни убият, измислят щети и злини, които уж ние сме им причинили. Някой излъгва, друг се заклева — и ни бесят, режат ни на парчета и ни изгарят. Може би ако кралицата види същата заплаха за своя син, както моят баща вижда за своя, ще предприеме по-сериозни действия в наша защита.
Един от мъжете зад Диъркин кимна бавно.
Лорд Златен разпери изящно ръце.
— Ще направя каквото мога, уверявам ви. Кралицата ще чуе пълно описание за всичко, което направихте, за да спасите сина й. Лоръл също е нещо много повече от обикновена Ловкиня на кралица Кетрикен. Тя е приятелка и довереница. Ще разкаже на кралицата за всичко, което направихте, за да върнете сина й. Повече не мога да направя. Не мога да давам обещания от името на кралицата.
Мъжът, който беше кимнал зад Диъркин, леко се наведе напред и го докосна по рамото в подкана да продължи. След това се отдръпна и зачака. За миг Диъркин се почувства неловко, но се окашля и заговори:
— Ще наблюдаваме кралицата и ще слушаме какво ще каже на благородниците си. Знаем по-добре от всички пред каква заплаха би се изправил принц Предан, ако се разбере, че в жилите му тече Старата кръв. Това са опасностите, пред които са изправени нашите братя и сестри всеки ден. Бихме искали нашите хора да не са застрашени. Ако кралицата сметне за редно да протегне ръката си и да ни защити от преследване, то Старата кръв ще опази тайната за сина й. Но ако пренебрегне положението ни, ако обърне гръб на кръвопролитията…