— Благодаря ви, ваше височество. Но ако позволите, ще се оттегля в стаята си, докато не бъда повикана.
— Както желаете, Ловкиньо. — Вече се беше обърнал към прозореца.
— На вашите услуги, ваше височество. — Тя приклекна в реверанс зад гърба му. Погледите ни се срещнаха, докато излизаше, но не прочетох в очите й нищо. Щом Лоръл излезе, принцът отново се обърна към мен.
— Ето. Виждаш ли какво имам предвид, Том Беджърлок?
— Такъв е дворцовият етикет, принце.
Той ми махна към масата и щом седнах срещу него, каза:
— Ха, етикет! Същата е като всички. „На вашите услуги, ваше височество“. В целите Шест херцогства нямам нито един истински приятел.
Въздъхнах.
— А другарите ви? Приятелите ви?
— Прекалено много „приятели“ имам. И към никого от тях не трябва да проявявам благоразположение, за да не би бащата на друг да се почувства пренебрегнат. И Еда да ми прости, ако се усмихна на някоя девойка. При най-малкия опит да завържа приятелство я измъкват, за да не би вниманието ми да се изтълкува като ухажване. Не. Аз съм сам, Том Беджърлок. Вечно сам. — Въздъхна някак прекалено драматично за младеж.
Проговорих, без да мисля:
— О, горкичкото ми то! — Той вдигна глава и ме погледна ядосано. Отвърнах му с невъзмутим поглед и по лицето му бавно се плъзна усмивка.
— Наистина казано от истински приятел.
Малко след това лорд Златен се върна. С едно завъртане на дългите си пръсти ми показа тръбичка с писмо по птица. В следващия миг тя беше изчезнала в ръкава ми. Разбира се. Беше отишъл да се види със Славея, да види дали сме получили отговор от Бъкип. И бяхме. Сенч несъмнено щеше да е подготвил всичко за връщането ни. В следващия миг очите му се спряха на принца. И да му се стори странно, че заварва наследника на Пророка да седи на масата с мен и да гледа как кърпя ризата си, не го показа с нищо.
Дори трепване в очите му не издаде, че е поздравил първо мен. Цялото му внимание бе съсредоточено върху принца, когато се обърна към него:
— Ваше височество. Ако благоволите, можем да тръгнем по всяко време.
Принцът въздъхна тежко.
— Ще благоволя, лорд Златен.
Лорд Златен се обърна към мен с усмивка, каквато не бях виждал на лицето му от много дни.
— Чу какво каза нашият господар, Том Беджърлок. Поразмърдай се да стегнеш багажа. И спри с това кърпене. Никой не може да каже, че съм стиснат господар, дори и на такъв тъп слуга като теб. Хайде, облечи го това, за да не ни засрамиш всички, докато влизаме в Бъкип. — Подхвърли ми някакъв вързоп. Оказа се риза, много по-здрава от онази в ръцете ми. Е — край на тайния ми джоб.
— Моите най-дълбоки благодарности, лорд Златен — отвърнах, покорно свел глава. — Ще се постарая да пазя тази по-добре от последните три.
— Няма да е зле. Облечи я и изтичай при госпожица Лоръл да я уведомиш, че скоро ще тръгваме. И в конюшнята също — да оседлаят конете. Отбий се и в кухнята и кажи да ни приготвят обяд. Две студени птици и месеник, две бутилки вино и топъл хляб също, подуших, че тъкмо го пекат.
— Както заповядате, господарю.
Докато навличах новата си риза, принцът каза кисело:
— Милорд Златен, за идиот ли ме мислите, че играете цялото това представление? Или такова е желанието на Том Беджърлок?
Проврях припряно главата си през яката да не изпусна изражението на лорд Златен. Но вместо него ме поздрави Шутът. Усмивката му беше повече от ослепителна, когато се люшна в пищен менестрелски поклон пред Предан и несъществуващата шапка се отри в коленете му. Изправи се и ме изгледа победоносно. Бях изумен, но се усетих, че отвръщам на усмивката му.
— Драги ми принце — каза Шутът. — Не е нито по мое желание, нито на Том Беджърлок, а по волята на лорд Сенч. Той държи да се упражняваме, колкото можем, защото на лоши актьори като нас им трябват много репетиции, за да могат да излъжат поне едно-две очи.
— Лорд Сенч. Трябваше да се сетя, че и двамата сте негови хора. — Зарадвах се, че не издаде това, което му бях казал преди малко. Поне на дискретност се учеше. Изгледа Шута недоверчиво, после погледна и мен. — Но кои сте вие? — попита тихо момчето. — Кои сте вие, и двамата?
Без да мислим, двамата с Шута се спогледахме и това вече наистина ядоса принца — разбрах го по червените петна, които избиха на бузите му. Но освен гнева в дъното на очите му си оставаше стаен момчешкият страх, че се е изложил пред мен. Бяхме ли спечелили доверието му с лъжливо представление? Близостта между Шута и мен дали не пречеше на приятелството, което щях да споделя с него? Видях как прямотата му се затваря; виждах ясно как се отдръпва зад стената на сана си. Припряно посегнах над масата и в нарушение на всички благороднически протоколи стиснах ръката му. Оставих искреността да потече през този допир, убеждавах го с Умението също както Искрен някога бе спечелил доверието на майка му.