— Добре. Сега да докладвам ли?
(обратно)Глава 29 Град Бъкип
Една добра леха с копър е добра добавка за градината на всяка селска къща, макар че трябва да се внимава с разпространяването му. Трябва да се подрязва всяка есен и семената да се събират, преди птиците да са ги разпръснали из цялата градина, иначе цяла пролет ще има да плевите. Всички познават приятния аромат на това растение, но то има и медицински приложения. Семето, както и коренът на тази билка, подпомагат храносмилането. Дайте на бебе с колики отвара от копър, и ще му мине. Сдъвкани, семената освежават устата. Мехлем от семената пък облекчава уморени очи. Даден като дар, копърът се тълкува от някои като „Сила“, а от други — като „Ласкателство“.
„За билките“, МерибукКакто ме беше предупредил Сенч, проспах не само следобеда, но и част от ранната вечер. Събудих се в пълния мрак на стаичката си, в пълна самота, и изведнъж се уплаших, че съм умрял. Станах, намерих вратата с опипване и я отворих. Светлината направо ме зашемети. Лорд Златен, облечен безукорно, седеше на писалището си. Вдигна небрежно очи и подхвърли свойски:
— О. Събуди се най-после. Вино? Бисквити? — Посочи масата и столовете до камината.
Разтърках очи. Храната бе наредена изискано. Седнах. Езикът ми беше подут, очите ми лепнеха.
— Представа нямам какво имаше в чая на Сенч, но не мисля да го опитвам пак.
— Аз пък нямам представа за какво говориш, но подозирам, че не ми и трябва. — Стана, наля вино и ме изгледа пренебрежително. — Безнадежден си, Том Беджърлок. Погледни се само. Спиш цял ден, после ми се появяваш в опърпан стар халат. По-лош слуга не мога дори да си представя. — Седна срещу мен.
Не можах да измисля отговор. Отпих с благодарност от виното. Помислих за ядене, но открих, че нямам никакъв апетит.
— Как мина вечерта? Позабавлява ли се с танц с Ловкиня Лоръл?
Той вдигна вежда, сякаш въпросът ми го озадачава и изненадва. Изведнъж се усмихна и отново се превърна в Шута.
— О, Фиц, точно ти би трябвало вече да знаеш, че всеки миг от живота ми минава в танцуване. И с всеки партньор отмервам различен такт. — След това, умело както винаги, смени темата. — А ти добре ли си тази вечер?
Знаех какво има предвид.
— Толкова, колкото може да се очаква — уверих го.
— Аха. Чудесно. Ще слизаш ли до града?
Знаеше какво ще ми се иска, преди още да съм го помислил.
— Ще ми се да навестя Хеп и да видя как върви чиракуването му. Освен ако не ти трябвам тук.
Той се взря за миг в лицето ми, все едно очакваше да кажа още нещо.
— Да, иди в града. Тази нощ, разбира се, има още празненства, но ще се оправя с подготовката си и без тебе. Моля те обаче, постарай се и ти да изглеждаш по-представително, преди да напуснеш покоите ми. Репутацията на лорд Златен бездруго е поразклатена напоследък и без да се приказва, че държи прояден от молци слуга.
— Ще се опитам — изсумтях.
Станах бавно. Старите болежки се връщаха. Шутът се премести на един от двата стола до камината. Отпусна се с въздишка и изпружи дългите си крака към топлото. Когато тръгнах към стаята си, гласът му ме настигна.
— Фиц. Знаеш, че те обичам, нали?
Спрях.
— Ще ми е неприятно да се налага да те убивам — продължи той. Улових ловкото подражание на моя глас и интонация. Зяпнах го изумен. Той изправи рамене в стола и ме погледна с кисела усмивка. — Никога повече не се опитвай да ми прибираш дрехите. Верулеанската коприна трябва да се окачва. Не да се смачква.
— Ще се постарая да го запомня — отвърнах примирено.
Той отново се отпусна в стола и вдигна чашата си.
— Приятна вечер, Фиц — каза ми тихо.
В стаята си намерих една от старите си туники и клин. Облякох ги и се намръщих. Клинът ми беше широк в кръста. Бях отслабнал от лишенията и суровите изпитания на експедицията ни. Пригладих ризата и се намръщих, като видях петната по нея. Не се беше променила, откакто бях дошъл с нея в Бъкип, но моето око за нея се беше променило. За селяшкия ми живот беше чудесна, но останех ли в Бък да уча принца, трябваше отново да се обличам като градски човек. Заключението бе неизбежно, но все пак ми изглеждаше странно суетно. Измих лицето си със застоялата вода в каната. Напразно се опитах да пригладя косата си пред малкото огледало, предадох се и навлякох наметалото. Загасих свещта.
Стаята на лорд Златен, докато минавах като призрак през нея, вече бе осветена само от трепкащите пламъци в камината. Минах покрай него и подхвърлих:
— Приятна вечер и нощ и на теб, Шуте.
Той не отвърна, само вдигна изящната си ръка за довиждане, показалецът му посочи към вратата. Измъкнах се със странното чувство, че съм забравил нещо.