— Все пак времената се менят.
— Да, но не и в ордена, създаден от този свещеник-убиец. Без да дава отчет на всички в църквата, „Братството на камъка“ е продължило да действа през вековете — свещен терор, използван винаги, когато са считали за нужно да защитават вярата.
— А пръстенът?
— Отличителен белег за членовете на Братството. Със същата инкрустация като на крал Ричард по време на Третия кръстоносен поход. Рубинът символизира кръвта на Христос.
— Но защо ще искат да ни убиват? За да ни попречат да открием бащата на Ерика? Дали не са замесени и в нейното изчезване?
— Може би ще разберем от отец Дюсо, когато имаме възможност да го разпитаме — обади се Арлийн. — Причината ние да поискаме среща с него бе също едно изчезване. На кардинал на име Крунослав Павелич. Отец Дюсо е негов секретар.
— Да, чух за кардинала. Но защо го търсите?
— Изплащам дълга си към тях — отговори Дру. — Един свещеник, член на Братството, поиска да ме завербува да постъпя в ордена. Аз му отказах и той се опита да ме убие, за да запази организацията в тайна. Братът на Арлийн го изпревари и го застреля, като ми спаси живота.
— В Братството решиха, че Дру е убил свещеника — допълни Арлийн. — Защото Дру избяга и се скри от тях, все едно, че е виновен. По този начин искаше да предпази брат ми от отмъщението на Братството и да му се отблагодари, че му спаси живота. Цяла година живя в Египет. Преди три седмици при мен в Ню Йорк дойде член на Братството. Каза, че знаят къде се крие Дру. Помоли ме да отида при него и да го убедя да им направи една услуга. В замяна на това щели да му опростят вината за смъртта на техния човек.
— Какво поискаха?
— Да намери изчезналия кардинал.
— Защо, не можеха ли да се справят сами?
— И ние това се запитахме. В Кайро се срещнахме с един свещеник от Братството, който ни каза, че някой в самия орден се опитва да води двойна игра, че ключът към него е изчезналият кардинал. За да ни оставят да живеем на спокойствие с Арлийн, трябваше да намерим него, а по този начин и онези, които саботират Братството отвътре. Подозирах, че отец Дюсо е замесен в предателството и нещата наистина започнаха да се изясняват. Озадачава ме само фактът, че още двама души търсят изчезналия кардинал. Двама убийци, синове на нацистки убийци.
— Синове на нацистки убийци ли?
— По прякор Ледената висулка и Сет.
— Рус и червенокос? — разтревожено запита Сол.
— Знаеш ли нещо за тях?
— Когато работех в разузнаването, се говореха разни истории за тях. Повече за Сет. Предполагат, че е луд. Какво, по дяволите, прави тук?
— И дали има връзка между онова, което търсим ние, вие и онези двамата? — запита Арлийн.
— Мистериозно изчезване — жена ми и баща й — замисли се Сол. — И свещеници-убийци.
— Безследно изчезнал кардинал. И синове на нацистки убийци.
Ледената висулка бе седнал върху влажния бетонен под в мазето на един от дворците близо до Сикстинската капела. В мрака не виждаше тялото на жената, която лежеше в безсъзнание до него, но чувстваше излъчващата се от нея топлина и долавяше слабото й дишане. Сет бе от другата й страна. Него също не го виждаше, но усещаше лекото движение на ръката, която прокарваше по тялото на жената. Ледената висулка се опитваше да сдържи отвращението си.
Предишния следобед двамата бяха влезли във Ватикана с група туристи, решени да изкопчат каквото могат от секретаря на изчезналия кардинал, отец Дюсо. Когато екскурзоводът преведе групата през базиликата „Свети Петър“, Ледената висулка и Сет изостанаха от другите. Потърсиха място, където могат да се скрият, за да останат там през нощта. Видяха този вход към мазето, който не бе заключен. Посред нощ излязоха оттам и тръгнаха към апартамента на отеца.
Решиха да влязат в апартамента на свещеника докато спи, да го притиснат и да го разпитат. Когато наближиха ъгъла на сградата, където живееше, спряха, за да проучат обстановката. Точно когато Сет се готвеше да тръгне, Ледената висулка го дръпна назад. Посочи му един сводест вход от другата страна на улицата. Той бе дълбок и тъмен и Ледената висулка го бе избрал за място за наблюдение.
Но там вече имаше някой. Във входа помръдна сянка. Един мъж се подаде и надникна към прозорците на апартамента на отеца, след това бързо се прибра навътре. Това стана само за миг, но той бе достатъчен на Ледената висулка, за да забележи, че онзи не бе облечен като свещеник. Не бе човек от Ватикана също като него и Сет.
Наблюдаваха го от мястото си. След малко мъжът отново надникна, огледа улицата и се скри. Бе много предпазлив. Очевидно имаше опит. Начинът, по който гледаше към улицата, им подсказа, че не бе сам. Чакаше да получи или да даде сигнал за нещо.