— Чуваш ли ме?
Жената мълчеше.
Ледената висулка се надвеси още по-близо и повтори въпроса си.
Жената кимна и каза със слаб глас:
— Чувам…
— Добре. Не трябва да се безпокоиш. Ти си в безопасност. Не се страхувай от нас. Ние сме ти приятели.
— Приятели…
— Точно така. А сега ни кажи как се казваш.
— Ерика…
— Фамилия?
— Бернщайн-Гризман.
„Без съмнение е еврейка, както прецени Сет“ — помисли си той.
— Защо проследихте отец Дюсо до парка на Ватикана? — гласът му звучеше дружелюбно.
— Трима мъже се опитаха да ни убият…
Несвързаният отговор го раздразни и Ледената висулка притвори очи. Но продължи със същия тих глас:
— После ще ни разкажеш за тях, Ерика. А сега отговори за отец Дюсо.
— Баща ми изчезна — последва нов несвързан отговор.
Ледената висулка се зачуди дали да я остави да говори каквото й дойдеше наум или да настоява за отеца. Може би онова, което знаеше тя, бе толкова объркано, че би могъл да пропусне много важна информация, ако се придържаше към тесен кръг въпроси. Но със сигурност изчезването на баща й си заслужаваше да продължи в тази посока.
— Изчезна ли? Кога?
— Преди две седмици.
— Откъде?
— От Виена.
— Защо?
— Не знам…
Дори и в това безпомощно състояние жената така се развълнува, че Ледената висулка реши да не я притеснява, а да я предразположи с въпросите си.
— Разкажи ни за него.
Тя замълча.
Той конкретизира въпроса си.
— На колко години е?
— Седемдесет.
— Работеше ли?
— Беше пенсионер.
— А преди това? — Ледената висулка вече се отегчаваше от маловажните въпроси, с които се опитваше да я успокои.
— Къде работеше?
— В Мосад.
Неочакваният отговор го прониза. Ледената висулка се обърна към Сет, който изненадано вдигна поглед от краката на жената.
— Баща ти е работил за еврейското разузнаване?
— Да.
— И ти ли?
— Не.
Ледената висулка се поотпусна малко.
— Оттеглих се…
— Защо?
— Исках да живея със съпруга си…
— Мъжът, който бе с теб в парка ли? А той работи ли в Мосад?
— Не.
— Какво работи?
— В селското стопанство.
— Къде?
— В Израел.
— Защо напуснахте Израел?
— За да търсим баща ми — тя повиши глас и премигна с клепачи.
Ледената висулка бързо отиде до бюрото и напълни втора спринцовка с натриев амитал, който беше приготвил преди малко. Заби иглата в бедрото й. Лекарството подейства веднага. Тя се отпусна.
— Къде отидохте, след като напуснахте Израел?
— Във Виена.
— Откъдето е изчезнал. Разбира се. А след това?
— В Швейцария.
— Моля? — изненада се той.
— В Алпите, южно от Цюрих.
— Защо отидохте там?
— За да потърсим един негов приятел.
— Намерихте ли го?
— Не… и той беше изчезнал. Дневникът…
Още един несвързан отговор.
— Не разбирам…
— Намерихме един дневник…
— Какво пишеше в него?
— За нацистките концлагери…
„О, боже!“ — каза си Ледената висулка.
— Приятелят на баща ти е писал за концлагерите?
— Да.
— А баща ти бил ли е в лагер?
— Да.
Ужасно предчувствие прониза Ледената висулка. Вече се оформяше някакъв злокобен отговор на въпросите им.
— Трима мъже се опитаха да ни убият — внезапно промени темата тя.
Ледената висулка я остави да разказва.
— Да, спомена за тях преди малко. Къде се случи това?
— В Алпите.
— Кои бяха?
— Мисля, че бяха свещеници…
Пълни глупости. Дали лекарството не бе увредило мозъка й?
Тя започна да трепери, очевидно развълнувана от спомена за случилото се.
— Свещеници ли? — повтори Ледената висулка. — Но защо ще се опитват да ви убиват?
— Отец Дюсо — тя продължаваше да трепери.
Пулсът му се ускори. Ето че най-после дойдоха до въпроса, който най-много го вълнуваше, и с който бе започнал разпита.
— Какво ще ми кажеш за отеца? Защо го следяхте? Той свързан ли е със свещениците, които се опитаха да ви убият?
— Плащаше им канцеларията на кардинала.
— На кардинал Павелич ли? Който изчезна? А знаеш ли къде е?
— Не.
— И вие ли го търсите?
— Не.
Върховното напрежение, до което бе достигнал, изведнъж бе заменено от досада и раздразнение. Тя го бе въвела в омагьосан кръг с отговорите си.
Разпитът продължи още два часа. Ледената висулка отново я върна към онова, което вече бе казала, като доизясняваше детайлите. Както и преди, тя силно се вълнуваше, когато отговаряше за изчезналия си баща и тримата свещеници, които се бяха опитали да убият нея и мъжа й. Най-накрая Ледената висулка реши, че е изцедил всичко възможно от жената без да научи особено много. Дръпна се и отиде в другия край на стаята. Притесняваше го фактът, че вероятно е пропуснал много важни въпроси, тъй като не знаеше какво точно да пита.