В това време Сет продължаваше безцеремонно да гледа голото й тяло.
— Какво мислиш за пръстените, които тя ни описа? — запита го Ледената висулка.
— Свещеници-убийци? — Сет отмести погледа си. — От двадесет години практикувам тази професия, но досега не бях чувал подобно нещо.
— Нито пък аз. Но това не значи, че тя греши. Може би вземат извънредни мерки, за да запазят организацията си в тайна. А какво ще кажеш за баща й? Дали неговото изчезване не е свързано с това на нашите бащи? А също и на кардинала?
— Общото звено, изглежда, е отец Дюсо — каза Сет. — По различни пътища нашето и тяхното разследване е стигнало до него.
— Да не забравяме другата двойка, която видяхме в парка, преоблечени като свещеник и монахиня. А те защо ще се срещат с отец Дюсо? И защо се интересуваха от Медичи? Сигурен съм, че между всички тези факти има някаква връзка. Отец Дюсо е ключът към загадката, но ние изпуснахме шанса да го разпитаме.
— Може би не сме — обади се Сет.
— Какво ти се върти в главата? — намръщи се Ледената висулка.
— Все още не знам точно. Ще ти кажа, когато реша какво да правя — Сет се втренчи отново в жената и започна да разкопчава сакото и ризата й.
Ледената висулка застана пред нея, все едно, че искаше да я защити.
— Какво възнамеряваш да правиш? Защо я разкопчаваш?
— Успокой се. В момента тялото й не ме вълнува. Искам да се изкъпя и избръсна. Излизам. А ти трябва да останеш при нея и да не й позволяваш да буйства — Сет се отправи към банята.
— Излизаш ли? — развълнува се Ледената висулка. — Защо? — тръгна след Сет той. — Какво смяташ…? А, да, сетих се. Време е да се обадим на Холоуей и да му докладваме. Трябва да намериш безопасен телефон.
— Да докладвам на Холоуей ли? — презрително изсумтя Сет. — Нямам и намерение. И без това не можем да му съобщим нищо определено. Обичам да разгласявам победите, а не неуспехите си — Сет пусна водата на душа. — Но с малко повече късмет може би ще имаме добри новини за него. Съвсем скоро.
Сол се събуди от кошмара, който сънуваше — бе попаднал в някаква черна дупка и чуваше как Ерика пищи. Веднага се събуди, чу отново писъка и скочи от леглото, за да й помогне. Едва тогава осъзна, че всъщност звънеше телефонът. Мимоходом забеляза, че си бе легнал без да се съблича. Дру и Арлийн спяха в двойното легло, а той на дивана. Слънцето проникваше зад спуснатите завеси.
Сол вдигна слушалката, като се молеше да е Ерика. Вместо нея чу уморения, дрезгав глас на Галахър.
— Ромул, свещеникът е готов за изповед. Ела в стаята.
— Идвам веднага — Сол погледна часовника си. Бе малко след десет. Бе спал цели шест часа, но през цялото време го мъчеха кошмари. Чувстваше се така уморен, както и преди да си легне.
Дру и Арлийн също се бяха събудили.
— Кой беше? — запита Дру.
— Галахър. Време е за викторината — Сол тръгна към банята и наплиска лицето си със студена вода. После се върна при Дру и Арлийн. — Все още ли не искате да имате нищо общо с ЦРУ?
— Имам си достатъчно главоболия с Братството. Не искам да си навличам нови. След „Скалпел“ не искам и да чувам за никакви тайни служби. В ЦРУ ще ме разпитват за целия ми живот. Може дори да се опитат да ме завербуват и въпреки че няма да успеят, няма да пропуснат да ми направят досие. Тези организации са като лепило, което не може да се изчисти. Веднъж попаднеш ли в мрежата им, няма отърване. Арлийн и аз искаме само да бъдем оставени на спокойствие.
— Това ще ни затрудни малко — каза Сол. — Аз ще трябва да отида при Галахър и да разпитам свещеника, но не знам точно какви въпроси да му задавам. Вие сте тук, за да откриете кардинала и да разберете кой иска да саботира Братството. А аз трябва да намеря Ерика и баща й. Сигурен съм, че проблемите ни са взаимно свързани. Отговорите му на вашите въпроси биха могли да ми помогнат. Но ако не искате ЦРУ да разбере за вас, то как да направим така, че заедно да разпитаме свещеника?
Сол почука на вратата на Галахър. Чу щракването на ключалката. Вратата се отвори и той влезе вътре. Лъхна го миризма на лекарства. Пристъпи към отец Дюсо, който лежеше на леглото. Свещеникът изглеждаше ужасно. Счупеният му нос се бе подул, наранените вежди — също. Челюстта бе подпухнала. Бяха му съблекли черното сако. Ризата му бе разкопчана, със запретнати ръкави. Към гърдите и ръцете бяха закрепени датчици, които изпращаха сигнали за състоянието на кръвното налягане и сърцето до портативни монитори, поставени на маса, близо до леглото.