— И какво направихте след като разбрахте? Как решихте да го накажете?
— Като съобщих на евреите.
— На кои по-точно?
— Мосад.
— На кого в Мосад?
— Ефраим Авидан.
Реакцията на Сол бе толкова бурна, че Дру и Арлийн го погледнаха изненадани.
„Но разбира се“ — помисли си той. — „Те не знаят нищо за бунгалото в Алпите, за дневника на Авидан.“
— Защо избрахте точно него? — запита Сол.
— Бил е в концлагер… търсеше някой, който да му помогне да отмъсти.
Сол се досети какво имаше предвид отецът. В последно време властите в Израел не бяха така настоятелни в търсенето на военнопрестъпници. Предпочитаха по-въздържана и балансирана позиция, с която да покажат, че стоят над палачите си. Желанието за отмъщение бе заменено с политически ходове и раздаване на справедливост чрез законен съд. Ето защо отец Дюсо бе използвал връзките си в Братството, за да открие човек, който достатъчно мрази нацистите и чието минало щеше да му гарантира, че няма да остави справедливото наказание в ръцете на бюрократите.
— Кардинал Павелич ви е разкрил, така ли? — запита Арлийн.
— И ме заплаши. Наложи се да го застрелям.
Тялото на кардинала бе кремирано — като това на много от жертвите му, изпратени в концлагери. Това е един достоен и в същото време съответстващ на делата му начин за погребване на тленните останки. Освен другите съображения, така никой не би могъл да разбере дали е безследно изчезнал или е бил убит. Едно евентуално разследване на изчезването на кардинала бе далеч по-безопасно за отец Дюсо, отколкото следствие за убийство.
— Вие ли застреляхте отец Виктор? — попита Дру.
Сол искаше да запита кой е той, но Дру го възпря с жест.
— Да.
— Защото ви е заподозрял в убийството на кардинала ли? — попита Дру.
— Не.
— Защо тогава?
— Откри опитите ми да саботирам Братството отвътре.
Тайната продължаваше да се разбулва. Отец Дюсо постепенно бе стигнал до извода, че Бог има нужда от миротворци, а не от войници и бе намразил военната философия на ордена, към който принадлежеше. Както се бе почувствал задължен да прочисти редиците на църквата от корумпирания кардинал, така бе решил да изреже раковото образувание в нея — Братството, като проваля всички негови операции, където и когато може. Тъй като отец Виктор бе започнал да се отнася с голяма подозрителност към него и да го подлага на разпити, се бе наложило да го застреля при една среднощна среща в парка на Ватикана. Въпреки че бе използвал пистолет със заглушител, един от пазачите бе чул изстрела и бе вдигнал тревога. Отец Дюсо трябвало да бяга, затова не могъл да скрие и кремира тялото. Този път при срещата с Дру бе използвал нож, а не пистолет, за да не вдига толкова шум.
— Говори ли ви нещо името Джоузеф Бернщайн? — Сол започваше да става нетърпелив.
— Не.
— Жена ми също ви проследи заедно с мен в парка. Бяхте ли се погрижили някой да ви охранява на мястото на срещата? Имате ли представа къде би могла да изчезне?
— Не.
— Имаме още само двадесет минути преди Галахър да се върне — Сол започна да разтрива слепоочията си. — Времето не е достатъчно. Как ще разбера къде е тя.
Телефонът остро иззвъня. Сол се обърна изненадан.
— Ако това е Галахър…
— Може да се е обадил първо в другата стая — каза Арлийн — и след като никой не е вдигнал, звъни тук.
— Възможно е — отговори Сол. — Но не мисля, че би използвал телефона. По-скоро би дошъл лично. Освен това двата часа още не са изтекли. Той ми обеща.
— Сигурно е имал някакво предчувствие и е променил мнението си — намеси се Дру.
Телефонът продължаваше да звъни.
— А ако не е Галахър — промърмори по-скоро на себе си Сол. — Може да е… — той не посмя да произнесе името на Ерика, но точно за нея си мислеше, когато се запъти към телефона.
— Ало.
— Сол Гризман? — чу мъжки глас, който го прониза със студения си метален оттенък като нож, който току-що е бил наточен.
— Да.
— Сигурно се тревожите за жена си. И се чудите къде е. При нас.
— Кои сте вие, по дяволите?
Дру и Арлийн застанаха нащрек.
— Да не би да искаш да ти кажем имената си? — отговори гласът. — Всичко, което трябва да знаеш, е, че е при нас, в безопасност.
— Откъде мога да бъда сигурен? — настоятелно запита Сол. — Искам да говоря с нея.
— За съжаление е невъзможно. Не е при мен, но дори и да беше, тя е под наркоза. Но можеш да я видиш.
— Как?
— Ами като ти я върнем — отговори гласът. — Ако се съгласиш да изпълниш известни условия. Ще направим сделка. Жена ти срещу свещеника. Той е при теб, надявам се. В противен случай разговорът става излишен.