— Да, при мен е.
— Трябва да бъдем сигурни в това. Няма да си помогнеш, ако смяташ да ни изментиш. Лошо се пише и на жена ти, ако играеш нечестно.
— Казах, че е при мен!
— Доведи го в Колизея в шест следобед. Точно преди залез слънце там е пълно с туристи. Ще минеш за един от тях. Сложи свещеника да седне на пейките в северната страна на амфитеатъра. Аз ще наблюдавам от противоположния край с бинокъл, за да се уверя, че е той. Не трябва да бъде напълно упоен. Ще трябва да ми покажеш, че може да се движи сам. Състоянието му трябва да бъде такова, че да не ми създава главоболия. Веднага щом се убедя, че си ми го довел, ще поставя жена ти точно срещу теб откъм южната страна на Колизея. Донеси си и ти бинокъл, за да видиш, че е в задоволително състояние. След като и двамата разгледаме обектите, които ни интересуват, един мъж ще постави синя чанта на пътеката до жената и ще се отдалечи. Това ще бъде сигнал, че замяната може да се извърши. Ти ще дойдеш да си я прибереш, като минеш отдясно на арената. Аз ще заобиколя отляво. По този начин няма да се засечем и ще избегнем неочаквани инциденти. Изчакай пет минути преди да излезеш от Колизея с жена си. Не бих искал да се притеснявам и да бързам, когато извеждам свещеника.
Сол стисна телефонната слушалка така силно, че пластмасата едва не се счупи.
— Съгласен съм. В шест.
— Има още едно условие.
Сол усети, че го облива пот.
— Докато разпитвах жена ти научих, че е работила за Мосад. Те замесени ли са в тази история?
— Не.
— Естествено беше, че ще ми отговориш така, без значение дали е истина. Но те предупреждавам — животът на жена ти зависи от това. Внимавай да не ги доведеш при размяната. Никакви приятелчета. Включително мъжът и жената, които бяха снощи в парка, преоблечени като свещеник и монахиня. Знаем как изглеждат. Ако ги забележим някъде — тях или изобщо някакъв признак на опашка, а също и всеки опит за намеса в операцията, ще означава смърт за жена ти. Освен това, ако усетя, че ни следят, когато излезем със свещеника, пак мога да направя така, че тя да умре.
Сол си представи как мъжът, с който разговаряше, дава указания по радиотелефона на снайперист, скрит някъде из тълпите туристи. Но и през ум не му минаваше какво точно им готвеше онзи.
— Към гърба на жена ти ще прикачим пакет експлозиви. Под якето й. Бомбата ще се управлява дистанционно, чрез електронно устройство, което ще стои в моя джоб. Действа на разстояние до една миля. Ако почувствам някаква заплаха, докато се намирам в този обхват, ще я взривя. Не си мисли, че само ще махнеш бомбата и ще можеш да правиш каквото поискаш с мен. Експлозивът ще бъде закрепен чрез метален пояс, през който минават жици, свързани по такъв начин, че всеки опит да махнеш пакета ще предизвика взрив и ще я разкъса на парчета. Детонаторът ще престане да действа, когато изляза от радиообхвата. Едва тогава ще можеш да свалиш пояса без да й навредиш.
Сол потръпна.
— Изглежда сте помислили за всичко — тъжно каза Сол.
— Да. Затова съм още жив. До шест. И не се опитвай да хитруваш. Само изпълнявай.
Линията прекъсна.
Сол също затвори. Съобщи на Дру и Арлийн онова, което му каза мъжът, като се опитваше да скрие вълнението си.
Дру за момент замълча, като оценяваше ситуацията. След това бързо заговори:
— Часът е 12:20. Имаме само пет минути, за да върнем отец Дюсо в стаята, преди да дойде Галахър. Там можеш да продължиш да го разпитваш. Но ако трябва да върви сам в Колизея, по-добре спри да му даваш амитал. Остави действието му да премине.
— Да. Всичко това е така, ако предположим, че Галахър се съгласи да даде свещеника — каза Сол.
— Мислиш, че няма да се съгласи ли? — попита Арлийн.
— Галахър иска да научи колкото може повече за Братството. Няма да се зарадва много на сделката, която сключих. Представи си само, че реши да изпрати някой от хората си в Колизея? Или сметне, че заплахата с бомбата е измислица и се опита да си върне свещеника? Нямам намерение да залагам живота на Ерика заради нечии тънки сметки. А има и още нещо — как да му обясня, че съм преместил тук свещеника? Защото веднага ще попита как са се свързали с мен? Ще се наложи да му кажа, че съм го пренесъл тук, за да го разпитаме заедно. Ще разбере за вас.
Дру и Арлийн се спогледаха. Арлийн кимна.
— Добре, кажи на Галахър — каза Дру. — Жена ти е много по-важна от желанието ни да не се замесваме с Галахър.
Сол почувства топлината, с която бяха изречени думите. Дълбоко развълнуван им каза: