А сега, като че ли не му стигаше това изпитание, ами трябваше да дава обяснения и на Галахър.
— Свещеникът не ме интересува. Помогнах на жена си, тя е отново при мен и за нищо друго не ме е грижа.
— Да не искаш да кажеш, че си го разменил за нея?
— Да. И ако трябва да избирам отново, пак бих постъпил така! Все пак успях да го разпитам. Не се бой! Ще спазя уговорката! Ще ти разкажа доста интересни неща! Но първо трябва да се заема с това! — Сол свали якето от Ерика и показа на Галахър металната кутия, закачена на колан за кръста й.
— Мили боже, но това е бомба! — възкликна Галахър.
Ерика промърмори нещо неразбираемо. Ефектът от лекарството бавно отминаваше. Сол я постави да седне на леглото и започна да разглежда устройството, закрепено за гърба й.
— Трябва да счупя ключалката или да разрежа колана. Но поясът е свързан чрез жици към кутията. Всичко заедно — ключалка, колан, кутия — образуват непрекъсната електрическа верига.
— Бомбата ще избухне, ако се получи късо съединение.
— Сет ми каза, че мога да я сваля веднага щом излезем от радиообхвата.
— Сет ли? Кой, по дяволите, е Сет?
— Ще ти обясня по-късно. Първо ще трябва… — Сол посегна към жиците, но изтръпна, когато чу, че на вратата се почука. Обърна се и разтревожено погледна натам.
Галахър отиде да отвори.
— Не! Почакай! — каза Сол. Предположи, че са Дру и Арлийн, а не искаше Галахър да ги види.
— Какво има, Ромул? Още някоя тайна ли?
Галахър отвори. Предположението на Сол бе само отчасти вярно. На прага стоеше Арлийн и подкрепяше омаломощения свещеник.
— Коя сте вие, дявол го взел? — настойчиво запита той.
Сол се свлече в едно кресло.
Арлийн се дръпна леко назад, но след това не се опита да се съпротивлява, когато Галахър я дръпна вътре заедно с отец Дюсо.
— Ромул, веднага ми кажи коя е тази жена! — настоя Галахър, като заключи вратата.
— Една приятелка.
— Това обяснение не ме удовлетворява.
— Не ти трябва да знаеш повече. Нали имаш свещеника! Само той те интересува. Можеш да й благодариш. Но не й задавай въпроси!
Арлийн помогна на отеца да стигне до леглото и го сложи до Ерика.
— Имам свещеника ли? — запита Галахър. — Не, не ме интересува самия той.
— Надявам се, че ще размислиш.
— Не ми трябва той, а онова, което знае. След като науча достатъчно за Братството, ще гледам да се отърва от него колкото може по-бързо.
— Той е убил кардинал Павелич. Той е саботирал Братството отвътре. Освен това може да ти каже къде да намериш една дузина нацистки военнопрестъпници.
Галахър беше изненадан от потока информация.
— Радвам се да те видя отново — обърна се Сол към Арлийн. — Когато не можах да се свържа с вас… Но как успяхте да върнете свещеника? А Дру? Къде е той?
— Тръгна след Сет и Ледената висулка.
— Ледена висулка? — Галахър изглеждаше съвсем озадачен. — Дру?
Сол и Арлийн не му обърнаха внимание.
— Как е тя? Добре ли е? — запита Арлийн.
— Все още няма никакви сили. Струва ми се, че не са я малтретирали.
— Много е красива.
— Да, така е. Много е силна. Дори повече от мен — във всяко отношение. Не знам какво бих правил без нея.
— Някой ще ми обясни ли какво става? — отново запита Галахър.
— След Втората световна война кардинал Павелич помагал на нацистки военнопрестъпници да избягат от възмездието на Съюзниците — отговори Арлийн. — Но след това не изпуснал следите на бившите си клиенти. Изнудвал ги да му плащат, за да мълчи. Неговият секретар — Арлийн посочи отец Дюсо — разкрил какво върши. Той също е член на Братството, но постепенно намразил каузата им. Използвал своето положение в тази организация, за да я разтури отвътре. А в лицето на кардинала виждал един нагледен пример за ширещата се корупция в Католическата църква. Премахнал не само него, но решил да накаже и онези, които на времето той е спасил от справедливо възмездие.