Телефонът продължаваше да звъни.
Той грабна слушалката.
— Дру е! За бога, недей да сваляш колана! Сет те е излъгал! Нагласил е всичко така, че да избухне, ако прекъснеш жиците!
Сол се отпусна върху леглото и започна да се смее.
— И ми го казваш едва сега?
— Какво ти е?
Сол не можеше да спре истеричния си смях. Знаеше, че ще го помислят за луд, но по този начин се разтоварваше от напрежението, след като всичко свърши благополучно.
— Всичко е наред. Бомбата вече не е на нея.
— О, мили боже, как го направи?
В смеха му се появиха нотки на симпатия към Дру. Възклицанието на приятеля му прозвуча едновременно като въпрос и молитва за благодарност.
— С помощта на жицата на нощната лампа. Ще ти кажа като се видим. А ти как си? От Арлийн разбрах, че си тръгнал след Сет и Ледената висулка.
— Да. Сет е мъртъв. Ледената висулка го уби.
— Какво?
— Ледената висулка е ранен. Обещава да ни разкаже всичко, което знае, ако му помогнем.
— Къде да се срещнем? — Сол стана от леглото.
— В парка южно от „Арката на Константин“. Там оставих Висулката. Ще те чакаме на „Виа ди сан Грегорио“.
— Мислиш ли, че можем да му имаме доверие?
— Да. Той ми каза за бомбата. Никой не го е молил да ни предупреждава, нито да спасява Ерика. Може би ще даде отговор на последните въпроси, които все още не сме си изяснили.
— След двайсет минути съм при теб — Сол остави слушалката и изхвърча от стаята. Минавайки покрай Арлийн, Галахър и отеца в коридора, каза:
— Арлийн, моля те, погрижи се за Ерика. Остани при нея — и изтича към асансьора.
— Почакай за минута, да те вземат мътните — извика след него Галахър. — Още не сме свършили с теб. Къде си хукнал?
— Трябва да се видя с един приятел и да доведем тук Ледената висулка. Кажи на лекарския си екип да дойде. Ще имаме нужда от тях — Сол не можа да изчака асансьора и се затича надолу по стълбите.
Спусналият се мрак и хаосът от заслепяващите фарове на колите попречиха на Сол да забележи Дру и Ледената висулка, когато премина покрай Арката на Константин по „Виа ди сан Грегорио“. Тротоарите бяха задръстени от тълпи пешеходци. „Трябваше да попитам Дру от коя страна на улицата ще ме чака“ — помисли си той. Но изведнъж точно пред себе си забеляза Дру, прикрепящ Ледената висулка, който бе преметнал ръка през рамото му, както се хващат пияниците, за да не паднат. Сол насочи колата към тях. Зад него сърдито засвириха клаксони. Спря до тротоара. Дру помогна на Ледената висулка да се качи отзад, след това и той се метна вътре и колата потегли.
Висулката бе облечен със сакото на Дру. Лицето му бе така пребледняло, че почти се сливаше с изрусялата му от слънцето коса. По ръкавите на дрехата се забелязваха кървави петна.
— Лошо ли е ранен? — запита Сол.
— В двете ръце. Единият куршум е излязъл, но другият е останал в рамото. На моменти губи съзнание.
— Холоуей — промърмори Висулката.
— Кой е Холоуей? — попита Сол, като се обърна назад към Дру.
— Още не знам. Но със сигурност Висулката не го обича.
— Искам да си отмъстя на този кучи син — едва промълви той.
— За какво? — попита Дру.
— Изпратил е Сет да убие баща ми.
— А за какво му е било на този Холоуей…? Той евреин ли е?
— Не — горчиво се засмя той.
— Нещо не схващам смисъла — Сол зави на една пресечка. — Ако Холоуей не е евреин, то защо ще участва в групата, която преследва бивши нацисти?
— „Нощ и мъгла“ — прошепна Ледената висулка.
— Това вече съвсем не го разбирам. Нощ и мъгла е тактика за провеждане на терор, измислена от нацистите по време на Втората световна война — каза Сол.
— Чудна работа… Като че ли той току-що ни обясни по какъв начин евреите ще се опитат да си отмъстят — каза Дру.
Тръпки полазиха Сол. На следващата пресечка отново зави.
— Мислиш, че ще използват тактиката на самите нацисти, за да се разправят с тях? Отвличат военнопрестъпници и правят така, че семействата им да страдат по същия начин, както са страдали роднините на евреите по време на Холокоста, без да знаят какво се е случило с близките им? Дали и бащата на Ерика е замесен в това безумие?
— Жажда за отмъщение — каза Дру. — Познато ми е това чувство още от убийството на родителите ми. Знам какво е да мразиш. В продължение на дълги години аз бях изтъкан от омраза. Знам още, че когато си служиш с методите на твоя враг, се превръщаш във враг на самия себе си. Започваш да изпитваш отвращение и към собствената си личност.