— Но утре ще бъде вече късно. Джоузеф е на път да извърши нещо, за което ще има кошмари до края на живота си. Заради него, заради Ерика, трябва да му попречим. Каза, че отново е изчезнал. Нямаш ли представа къде би могъл да бъде?
— В движение е. Обадил се е първо от Щатите, после от Канада.
— Канада ли каза?
— Важно ли е за теб?
— Къде по-точно? — настоятелно запита Сол. — От кой град?
— Торонто.
— Така си и мислех!
— Защо? Кажи ми? — попита Миша. — Защо е там?
— Синът на един от бившите нацисти живее там. На Художника, помощник-комендант на Майданек. Фамилията му е Холоуей.
Миша тежко въздъхна. Би могъл да каже на Сол, че това е името на един от търговците на оръжие, за които бе получил съобщение от Джоузеф. Но тайната на операция „Спасение“ не може да бъде разкрита преди успешния й край. Когато участниците в нея се завърнат на безопасно място в родината, ще подаде информация на либийците, че Холоуей е замесен в провала. Едва тогава ще може да разкаже на Сол онова, което сметне за нужно.
— Трябва да свършваме. Ще ти се обадя утре по обяд. Много е важно. Не предприемай нищо дотогава. Чакай да ти позвъня. Ще ти дам информация, която ще ти бъде от полза.
Миша затвори телефона.
Чу се свободен сигнал. Доста объркан Сол също затвори и се загледа в скромно мебелираната стая в тайната квартира, която им посочи Галахър — една ферма извън Рим. В момента изпълняваше функциите на лазарет. Ледената висулка бе толкова пребледнял, че напълно отговаряше на прякора си. Бяха го сложили да легне, във вената му бяха забили игла със система, по която течеше кръвна плазма. Същият лекар, който преди това бе свестил отец Дюсо, вече бе направил нужната дезинфекция и шиеше раната на лявата ръка. Превърза я с марля и бинт.
— А сега идва по-трудната част — каза лекарят. Започна да разглежда данните за състоянието на пациента върху портативни монитори. — Сърцето му не бие равномерно. Кръвното налягане е ниско. Дишането му… Продължавайте с кислорода — обърна се той към асистента си.
— Мислите ли, че има опасност за живота му? — запита Сол.
— С две огнестрелни рани той е на път да постави рекорд, че изобщо е жив все още. Всяка крачка за него е означавала загуба на кръв. Дали ще умре? Ще бъде истинско чудо, ако оцелее. Освен това трябва да му направя операция, за да извадя куршума от втората рана.
— Не трябва да умира!
— Всички сме смъртни.
— Трябва да изкопча още информация от него!
— В такъв случай сега е моментът. Преди да го приспя. След петнадесет минути няма да бъде в състояние да ви каже нищо до утре вечер.
Сол се наведе над Ледената висулка. Лекарят и двамата му асистенти се въртяха около ранения, Галахър нервно се разхождаше напред-назад. Дру бе застанал неспокойно на прага, а зад него се виждаше Арлийн, която следеше състоянието на Ерика и отец Дюсо в другата стая. Сол избърса със салфетка потта от лицето на Ледената висулка, на което бе изписана силна болка.
— Чувате ли ме?
Той леко помръдна глава.
— Лекарят казва, че може да не оживеете. Но ако не умрете, ви гарантирам, че ще ви пуснат, щом оздравеете.
— За бога, не е твоя работа да обещаваш — обади се Галахър.
— Готов съм на всичко, стига той да ми помогне — обърна се към него Сол. — Още в началото ти казах, че това е личен проблем. Но вече не се отнася само за тъста ми, а и за жена ми. Щом разбере какво се кани да направи баща й, никога няма да ми прости, че не съм му попречил с всички възможни средства. Не се опитвай да ме възпираш, защото…
— Какво ще ми сториш? И в какво ще се превърнеш след това? Ново издание на баща й ли? — запита Галахър.
Сол се замисли, като си призна, че Галахър имаше право. Но чувствата му към Ерика надделяха и той настоя да му позволят да действа, както е намислил.
— Не, има разлика — каза Сол. — Тук не става дума за омраза. А за любов.
— Може би това още повече влошава положението.
— Виж какво, съжалявам наистина. Нямах намерение да те заплашвам. Но ти трябва да ме разбереш — Сол отново се наведе над Ледената висулка. — Кажи ми всичко, което те питам. Аз трябва да знам истината. Събери силите си. Ти ще оживееш. Ще бъдеш отново свободен. Готов съм да те защитя.
— Какво… искаш да знаеш? — облиза пресъхналите си устни Ледената висулка.
— По пътя в колата ми каза, че Холоуей живее близо до Торонто. В Кичънър. Спомни си къде. Как да стигна до него? Къде е…?
— Кичънър ли? — гласът на Ледената висулка бе станал дрезгав. — Той живее — раненият болезнено си пое въздух — извън града. Магистрала 401, западно от Торонто, осемдесет километра… път номер…