Входната врата се отвори.
— Той тук ли е? Пендълтън, ти ли си? — мъжът в спортния костюм протегна ръка към стената и завъртя някакво копче, с което вероятно изключи алармата, преди да стъпи на пътеката.
— Пендълтън? Ледената висулка?
Без малко Ледената висулка щеше да се хвърли в мрака към басейна. Вече почти си представи как тича по склона и прескача оградата, но…
Вместо това събра кураж и отговори:
— Не. Не е Ледената висулка. Аз съм неговият син.
— Да, синът му! — потвърди мъжът от пътеката. — А онзи там — той посочи към кадилака, — е Сет, по-точно неговият син. Аз съм Холоуей, син на Художника.
Псевдонимът „Художник“ означаваше нещо за него, но при споменаването на „Сет“ го пронизаха тръпки. Втренчи се в слабия, с каменно лице блед мъж, застанал до кадилака. Очите му бяха сиви като сивия костюм и дори на тази светлина си личеше, че са абсолютно безизразни.
Нито Холоуей, нито Сет бяха от значение в случая. Имаше нещо по-важно.
Ледената висулка тръгна по пътеката към Холоуей.
— Къде е баща ми?
— Не само вашият — отговори му Холоуей. — А и моят?
— И моят също — обади се Сет.
— Точно затова ви чакаме.
— Моля?
— Да дойдете тук, за да ни помогнете да открием нашите бащи — обясни му Холоуей. — Вече си мислехме, че никога няма да дойдете — той посочи с ръка към къщата. — Да влезем вътре. Чака ни дълъг разговор.
След като влязоха в кабинета, Холоуей затвори входната врата, спусна завесите и включи алармената система, като натисна копчето на стената. На нея беше закачена картина.
— На баща ми е — осведоми го Холоуей.
Навсякъде по стените висяха подобни колоритни пейзажи.
— Чувал съм, че е бил талантлив, но не бях виждал творбите му.
— Няма и къде. Някои от ранните му произведения са били откраднати, други — унищожени. В последствие, за да не го разпознае някой, макар че картините му биха могли да се видят единствено в тази къща, премина от темперни към маслени бои, а освен това промени и стила си. А вие какво възнамерявахте да правите? Да ме нападнете ли? — обърна се Холоуей към Ледената висулка. Уважението, с което разказваше за баща си, бе заменено от учудване.
— Трябваше да проверя дали мога да ви имам доверие — отговори Ледената висулка.
— Да ми имате доверие ли? Точно в този случай Сет и аз сме единствените, на които можете да се доверите безрезервно.
— Трябваше да разбера каква е тази работа с Кеслер.
— Той дойде при вас в Австралия.
— Знам много добре! Срещнахме се там! — потвърди Ледената висулка. — Но веднага след това той изчезна. А също и баща ми. Дали Кеслер не служеше само за отвличане на вниманието, за да ме отдалечи от баща ми и да улесни неговите похитители?
Холоуей разтвори ръце в недоумение.
— Той така и не се върна от Австралия. Беше човек, на когото имахме доверие. Сигурно сте успели да го прецените на тази среща. Щом се захванеше с нещо, не се отказваше лесно. Затова, когато не се върна и изчезна…
— Предположихте, че е мъртъв?
— Да. По всяка вероятност, да.
— Значи или някой е узнал за срещата ви, или вътрешен човек от групата го е предал.
— Не. Взех всички необходими мерки — убедително каза Холоуей. — Повярвайте ми, в тази къща е невъзможно да се постави скрит микрофон. А и не мога да си представя, че някой от нас би могъл да предаде собствените си интереси. Имам и други съображения.
Ледената висулка повдигна учудено вежди.
— Когато свикахме тази среща, вашият баща и този на Сет бяха единствените членове на групата, които все още не бяха изчезнали — осведоми го Холоуей. — Изпратихме и на двамата съобщения — да подчертаем опасността, да ги убедим… и вас също… да се присъедините към нас. За нещастие бащата на Сет бе изчезнал малко преди сигналът да стигне до него. Тогава остана само вашият.
Ледената висулка се втренчи в него.
— Продължавайте.
— Ако враговете ви вече са се готвели да заловят баща ви, а същевременно са узнали и за идването на Кеслер, може да са се поддали на изкушението да хванат и него, като са се надявали, че още не е успял да ви предупреди и двамата.
Ледената висулка поклати отрицателно глава.
— Но Кеслер изчезна почти по едно и също време с баща ми. Ако са искали да предотвратят срещата ни, за да не ни предупреди, трябвало е да заловят първо него. Не, сигурно са имали друга причина да хванат и Кеслер.
— Сега ми хрумват поне няколко обяснения на случилото се. Може би целта им е била да заподозрете — точно както и сте направили — че Кеслер е виновен за изчезването на баща ви. За да ви настроят против нас. Възможно е да са искали да ви накарат да осъзнаете, че никой, дори синовете, не са в безопасност. Да заживеете в страх. И за своя живот.