— Умирах от ужас при мисълта, че си мъртва.
— И аз — отвърна Арлийн.
Той сграбчи ръката й.
Седяха на метални столове в един покрит с пясък двор, заобиколен от високи каменни стени. До тях достигаше отгласът от шумотевицата на пренаселената столица, който нарушаваше спокойствието в една от малкото църкви в този арабски град. Всъщност се намираха в двора на православна гръцка църква, чиито остри кули контрастираха със заоблените минарета на джамиите.
Бе рано сутринта на следващия ден. Слънцето още не бе огряло целия двор и жегата все още бе поносима.
— Когато взривът избухна, ми се стори, че извика — Дру продължаваше да стиска здраво ръката й.
— Да, виках те.
— Но звукът се чуваше като изпод земята.
— И на мен самата ми звучеше така. Но след трясъка всички шумове ми се струваха така далечни, дори и собственото ми дишане, все едно идваше някъде отвън. Разбирах само, че не мога да се движа, също както и ти. А и двамата трябваше да се измъкнем оттам.
Той се засмя. Почувства болка в гръдния кош, но не й обърна внимание. Преливаше от щастие, че Арлийн бе останала жива.
— Как се отървахме?
— Отец Себастиан е имал подкрепление.
— Професионалист.
— Измъкнаха ни от ресторанта преди да дойде полиция — осведоми го Арлийн. Не знам как точно са ни изнесли на улицата, но си спомням как ни измъкнаха от тълпата и ни качиха отзад на един камион. След това започнах да губя ориентация. Дойдох на себе си едва тук, в тази стая в църквата.
— Къде е отец Себастиан?
— Жив и здрав — отговори някой.
Дру се обърна. На прага видя отец Себастиан, който този път му заприлича повече на италианец, отколкото на египтянин, облечен в черно расо с бяла якичка. Държеше кърпичка на носа си. Когато излезе от слабо осветената стая в обления в слънце двор, Дру забеляза следи от кръв по кърпичката — вероятно следствие от експлозията.
Свещеникът изнесе тръбен стол и седна.
— Не можах да дойда по-рано, защото трябваше да отслужа сутрешната литургия.
— И аз бих могъл да присъствам и да помогна с нещо — каза Дру.
— Когато надникнах, все още спяхте. В този момент се нуждаехте повече от почивка, отколкото от духовна храна.
— Но сега най-важно за мен е да разбера какво става.
— И по-точно?
— Ставам ужасно лош, когато някой се опитва да ме вдигне във въздуха. При други обстоятелства бих си помислил, че случайно сме попаднали на мястото на взрива. Може би, ако бяхме в Израел например. В Париж или Рим. Но в Кайро? Не е територия на терористите.
— Това не е съвсем вярно. Докато бяхте в пустинята, в Кайро също станаха няколко атентата.
— Но не и в някакъв малък ресторант, в отдалечен квартал на града. Каква би била политическата им цел? Тази бомба не избухна случайно, а точно когато ние бяхме там. Била е поставена заради нас.
— За втори път в разстояние на два дни се мъчат да ни убият — обади се Арлийн.
Отец Себастиан напрегнато я погледна от стола си.
— Точно така. За втори път — потвърди Дру. — Когато Арлийн и аз се опитвахме да се измъкнем от пустинята… — и той разказа на свещеника за двамата араби в падината. Арлийн допълваше.
— Мислите, че не са обикновени мародери? — отец Себастиан погледна към Арлийн. — Споменахте, че и преди това са ви нападнали на същото място. Може би втората двойка са били техни роднини, дошли да си отмъстят.
— Първите двама бяха аматьори — убедено каза Арлийн, — но не и следващите.
— Само по милостта на бога и благодарение на една кобра останахме живи — намеси се Дру. — Онези двамата бяха много добре обучени и въоръжени. Истински професионалисти.
— Някой е знаел, че бях изпратена да търся Дру. Но аз не съм споменавала това пред никого.
— Което означава, че изтичането на информация би могло да бъде само от вашата организация — заключи Дру.
Отец Себастиан разтърка чело.
— Не ми изглеждате изненадан. Да не би да подозирате такова нещо?
— Че орденът е компрометиран, че някой отвътре използва положението си, като преследва собствени цели? — отец Себастиан кимна утвърдително.
— Откога?
— Само подозирам ли? Почти година. А съм сигурен от два месеца. Твърде много провали започнаха да стават. На два пъти загиват наши хора. Ако не бяха помощните екипи, властите щяха да открият телата им.
— И пръстените им — добави Дру.