— Да. Отново бе искрен.
— О, виж ти.
Един от мъжете, чиято коса бе започнала да оредява, се намеси:
— Доста голяма промяна в позицията му. Първоначалното споразумение бе той да отиде в изгнание, а ние да го оставим на мира.
— Но човек с неговите способности — обади се Галахър — би могъл да ни бъде от полза, ако отново се върне към разузнаването, без никой да знае за това. Голям специалист е. Наемен убиец от световна класа. И се оставя напълно на наше разположение.
— Но еднократно — напомни му мъжът с белезите.
Галахър вдигна от масата загрубелите си длани, резултат от тренировките му по карате, притежаваше черен пояс, и замасажира слепоочията си.
— Е, щом иска лично отмъщение, да го оставим да си действа. Все пак нещо ме безпокои.
Останалите изчакваха да чуят какво ще каже.
— Това лично отмъщение би могло да има и професионални последствия. Така или иначе, ние не знаем кой е предприел нападението срещу него и семейството му. Нито кой е отговорен за изчезването на тъста му. Но трябва да бъдем сигурни, че ще остане независим, няма да влезе във връзка с други разузнавателни служби.
— Не разбирам — обади се мъжът с белезите.
— Ще разбереш. Ромул сигурно изгаря от нетърпение да разбере какво става. Трябва да изясня нещата чрез Ленгли.
Дъждът бе спрял. Уличните лампи се отразяваха по мократа трева и в локвите. Въздухът приятно ухаеше. Като се взираше в тъмните сенки на дърветата, Сол прекоси крайбрежната улица и тръгна отново към дансинга. Там го чакаше същият мъж с белези от шарка по лицето, облегнат на перилата.
— Ромул, днес ти е щастлив ден — мъжът разтвори приятелски ръце и широко се усмихна. — Шефът ме натовари да ти предам, че е съгласен с твоето предложение.
— Добре — облекчено въздъхна Сол. — Когато уредя този семеен въпрос, ще чакам да ми се обадите. Така ще получите обещаното.
— О, в това можеш да бъдеш сигурен.
Сол се обърна и понечи да си тръгне.
— Само още един проблем.
— Какъв проблем? — напрегнато запита Сол.
— Е, не точно проблем. Да го наречем условие. Ограничение.
— За какво става дума?
— Не трябва да се обръщаш за помощ към израелското разузнаване.
— Моля?
— Доколкото разбрах, ти представляваш нещо за моите началници само ако не се обвързваш с други служби.
— Да не се обвързвам ли? Обясни ми, по дяволите, какво имаш предвид!
— Ти ще се занимаваш с нещо лично. Но ако приемеш помощ от израелските служби за сигурност, ще излезе, че си сътрудничите, че работиш за тях.
— Но, за бога, тъстът ми е работил там! Разбира се, че ще вляза във връзка с тях! Те също искат да открият какво се е случило, както и аз.
— Тогава ще ти повторя отново. Не бива да търсиш помощ от Израел. Нито от което и да било друго разузнаване. Плановете ни, свързани с теб, изискват пълна необвързаност с всякакви подобни организации. Трябва да бъдеш абсолютно сам. В противен случай, ако задачата, която ще ти възложим, се провали, ако те разкрият, врагът ще обвини евреите, а те пък нас. Така ще се окажем в същото скапано положение, както и ако работеше за нас. Каза, че въпросът е личен. Нека да си остане такъв. Не търси чужда помощ. Ако не си съгласен с това условие, ще бъдем принудени да те накажем за нарушаване на първото ни споразумение.
— Копелета. Трябваше по-рано да се досетя, а не да…
— Преговаряш с нас? Но, Ромул, истината е, че нямаше друг избор. В противен случай щеше да си мъртъв.
— А как ще…?
— Ще използваш способностите, с които си прочут. Сигурен съм, че израелското разузнаване вече е събрало информация, която те представя в добра светлина. При всички случаи трябва да се възползваш от това. Професионалистите в нашата област няма да се изненадат, ако от Мосад се свържат с теб във връзка с изчезването на тъста ти, който е работил за тях. Но само дотук. По-нататък никакви връзки с тях. Ще работиш сам.
— И кой ще повярва на това?
— Какво искаш да кажеш?
— Ами този парк. Дансингът. За втори път днес се срещаме тук. Изобщо не правим опит да се прикрием. Сигурно другите разузнавания вече са ни засекли.
— Така предполагам и аз. Дано да е така.
Сол вдигна гневно ръце.
— Отлично, Ромул. Време е да им изиграем едно представление.
От изненада Сол отпусна ръце.
— Опитай се да ме нападнеш — каза мъжът с белезите. — А моята охрана ще стреля по теб. Покажи недоволството си. Ще демонстрираме пред другите разузнавателни мрежи, че оставаш извън играта. Ето, ще започна пръв, за да те улесня.
Мъжът с белезите се надигна от перилата и силно удари Сол в стомаха.
Неподготвен, Сол се преви на две и изпъшка.