— Нямаме ключ за него, нито номера на банковата сметка, нито…
— Записките на отец Виктор, според които някой му е уредил среща в два през нощта тук, в парка на Ватикана. Ще ви бъде необходимо и оръжие, както ви обещах.
— Да, най-вече.
— След като си тръгна, идете до ангелчето от мрамор край езерото с водните лилии. Там, където е намерил смъртта си отец Виктор. В задната част ще откриете метална плоча, която затваря една ниша. Като махнете плочата, ще видите крана за пускане на водата, а зад него ще намерите пакет. В него е всичко, което ще ви трябва.
Пакетът не бе голям. Беше завит в кафява амбалажна хартия, на която бе написано нечетливо име. Бе подпечатан, като че ли бе минал през пощенската служба на Ватикана и бе необичайно тежък за размерите си. Дру го хвана много внимателно и двамата с Арлийн напуснаха парка, като минаха по площад „Свети Петър“. Дотук действаха преоблечени като свещеник и монахиня, за да останат незабелязани, но Дру си даде сметка, че занапред тези дрехи само ще им пречат.
— Ако продължаваме да се мотаем в този вид, ще привлечем нечие внимание. Може да избухне дяволски скандал — Арлийн сякаш прочете мислите му.
— Сестро, какви са тези слова? Изненадвате ме.
Тя му се изплези.
— Къде ще разгледаме документите? Не може на публично място. А един свещеник и една сестра не могат да наемат стая заедно. Не мога дори да дойда при теб, ако вземем различни стаи. Ами довечера? Не е безопасно да оставаме сами.
— Безопасно ли каза? Чувството ти за романтика дълбоко ме трогва.
— Не искам да те разочаровам, но…
— Да?
— Твоето тяло не е на първо място в мислите ми в момента.
— Това се подразбира, сестро. Да заглушим телесните желания — Дру погледна към витрините по „Виа делла Кончилиационе“. — Една промяна в гардероба няма да ни дойде зле.
— А къде ще се преоблечем? Ще съберем много любопитни погледи, ако го направим в магазина.
— Ще намерим къде. Но какво точно да измислим?
„Какво точно да измислим?“ — Дру си повтаряше наум този въпрос, след като вече петнадесет минути си миеше ръцете в мъжката баня на гарата и чакаше тя да се опразни. „Какво точно?“ Изглежда, че имаше неписан закон всеки посетител да разменя любезности с отчето, на които той отговаряше на италиански: „Да, синко. Много добре, синко“ и продължаваше да си мие ръцете.
Най-после остана сам. Като се скри зад едно гардеробче, Дру бързо смени свещеническите одежди със сив панталон, синя риза и моряшки пуловер. Набута черния костюм, който допреди малко носеше, в книжния плик от новите дрехи. Изнесе го заедно с тежкия пакет с оръжието и документите, точно когато влизаше един полицай. Дру едва се удържа да не му каже: „Добър ден, синко“, след което се озова в чакалнята.
Бе страшно шумно, глъчката резонираше в стените на сградата, подобна на катедрала. По навик Дру огледа хората, като търсеше някой, който да се откроява от забързаните пътници. Остана доволен, като не забеляза такъв и си проправи път към колоната, зад която го чакаше Арлийн. Тя бе облечена в бежов панталон, подобно по цвят сако и смарагдова блуза, която подчертаваше зелените й очи.
— Защо се забави толкова? — запита го тя. — Вече си мислех дали да не дойда да те потърся.
— Говорех на паството си. Погледни тези ръце. Най-чистите в целия град.
Завесите бяха спуснати. Шумът от уличното движение се увеличаваше. Хартията, с която бе опакован пакетът, бе оставена на леглото в хотелската стая, до нея лежаха ключ от банков сейф, пари, два маузера и калъф с документи.
Дру раздели документите — едните остави за себе си, другите даде на Арлийн. Всички те представляваха фотокопия на изрезки от вестници, на бележника на отец Виктор, телефонни разговори, сведения от информатори, досиета, съставени от разследвалите случая…
Арлийн изненадано вдигна поглед и каза:
— Източниците на отец Виктор са били отбрани. Имал е достъп до всичко, което са знаели в Интерпол и местната полиция.
— А те пък не са били осведомени за голяма част от онова, с което е разполагал той, благодарение на връзките си в църквата. Погледни само. Имал е хора в почти всички по-големи разузнавания, включително КГБ.
Разглеждането на документите им отне повече от три часа. Накрая решиха, че са научили достатъчно и Дру се излегна на канапето.
— Като че ли Братството е положило много усилия, преди да ни въвлече в това. Но и аз не виждам нищо, за което бихме могли да се хванем.
— Отец Виктор е направил всичко, което бих направила и аз — Арлийн разтърка зачервените си очи. — Погледнал е от различни гледни точки — политическа, религиозна, криминална.