— И очевидно не е достигнал до нищо. А все пак е бил убит. Защо?
— Може да не е свързано с изчезването на кардинала — колебливо каза Арлийн.
— Да, но според тефтерчето му срещата в парка на Ватикана е имала отношение към случая. Безпокои ме още нещо. Братството има едно от най-добрите разузнавания, които съм срещал. Разполагат с толкова възможности, какво повече бихме могли да направим ние, което те да не могат? Защо аз? Защо ние?
— Мислиш, че служим за пушечно месо?
— Така изглежда. Нападението в пустинята. Бомбата в Кайро. Предателят очевидно знае, че са те изпратили да ме доведеш при отец Себастиан. Може би той ни е избрал, защото нашият живот няма значение, като външни лица за Братството. Вместо да рискува собствения си живот или живота на някого от тях, той изпраща нас, като се надява, че предателят ще се издаде, когато започне да ни преследва.
— Но не би ли могъл всеки външен човек да им послужи за същото? — запита Арлийн. — Срещу достатъчно пари отец Себастиан би имал богат избор от независими външни изпълнители — тя спря за момент. Зелените й очи гневно проблясваха. — Само дето никой от тях не би продължил по-нататък след два опита да бъде премахнат. Избрали са нас, защото имаме по-добра мотивация от парите. Ако не им помогнем, Братството ще ни убие.
— Точно сега животът ми се струва много привлекателен — Дру се усмихна и улови ръката й. — Имаме най-сладката причина да искаме да живеем — гласът му заглъхна. — Ето защо залагаме сигурна смърт срещу по-малко сигурна. Всичко е ясно. Знаем, че ни използват, но трябва да се примирим.
— Тогава на работа.
— За да оцелеем — и той се зачете във фотокопието на някаква вестникарска история.
Рим, Италия, 28 февруари (Асошиейтед прес) — „Властите във Ватикана и полицията в Рим все още не са попаднали на следа пет дни след изчезването на кардинал Крунослав Павелич, влиятелна личност в Курията — административното управление на Римокатолическата църква. Седемдесет и две годишният Павелич е бил видян за последен път от свои близки сътрудници в неделя вечерта след молитва в параклиса на жилището си във Ватикана. В понеделник е трябвало да открие с приветствено слово конференция на католическите епископи по въпроса за политическите отношения на църквата с комунистическите режими в Източна Европа, на която бе отделено широко място в пресата.
Първоначално властите смятаха, че в отвличането на кардинал Павелич са замесени деснотерористични групи в знак на протест срещу предполагаемото омекване на позицията на Ватикана спрямо комунистическите режими, готови да намалят ограниченията върху дейността на църквата. Все още нито една групировка не е поела отговорността за изчезването на Павелич“.
Дру свърши. Извърна се към Арлийн, която се бе надвесила над рамото му и също четеше.
— Какво повече можеш да научиш от някакъв репортаж във вестник, което го няма в изчерпателната документация на отец Виктор? — запита Арлийн.
— Точно сега се опитвам да разбера дали нещо не липсва в онези документи — Дру се задълбочи над фотокопието в ръката си. — Ти каза, че отец Виктор е погледнал отвсякъде — от религиозна, политическа, криминална точка? Но една липсва.
— Липсва ли?
— Може би онази, поради която ни нае отец Себастиан. По-точно мен — той продължи с усилие: — Едно време бе мой специалитет — Дру с мъка си припомни експлозията, която бе направила родителите му на парчета, яростта, която го бе превърнала в инструмент за отмъщение и накрая го бе принудила да влезе в манастир, за да се покае за извършеното.
— Терористи — самото произнасяне на думата предизвикваше гнева му. — Историята във вестника споменава за възможността кардинал Павелич да е отвлечен от тях. Видя ли другаде из документите да се разглежда или отхвърля тази вероятност? Дали това не е нашата следа?
Утринното слънце се мъчеше да пробие през гъстия смог. Като избяга от глъчката на уличното движение, Дру влезе в една телефонна кабина близо до Колизея и набра номер, който не бе използвал от осем години. Изпита изнервящото чувство за нещо неприятно, преживяно отдавна.
Отсреща се чу дрезгав глас, непознат на Дру, който каза на италиански:
— Химическо чистене „Форум“.
Дру също отговори на италиански:
— Господин Карели, моля.
— Тук няма такъв.
— Не бихте ли му оставили съобщение?