Още с влизането си в богато обзаведената гостна на добре охраняваната вила, Дру разбра причината — Гато бе твърде болен, за да може да напуска дома си. Вилата се намираше на десет мили северно от покрайнините на Рим, на една скала, откъдето се разкриваше разкошна гледка. Къщата тънеше в лукс. Но от някогашния добре сложен мъж, със самочувствие от парите, които изкарваше от терористите, бе останало само кожа и кости. Лицето му бе на петна, липсата на коса прикриваше с широкопола шапка. Бе полегнал на едно канапе.
— А, Хейвърфорд — едва се чу гласът му. — Доста отдавна не сме се виждали. А каква привлекателна компаньонка си имаш!
— Господин Карели — Арлийн му се усмихна и хвана кокалестите пръсти, които той й подаде. Усмивката не изчезна от лицето й, когато той долепи пресъхналите си устни към ръката й.
В далечния край на стаята стояха двама бодигардове.
— Да, наистина беше отдавна — подхвана Дру. — Но аз се промених… Бих казал, че душата ми се възроди… Оттеглих се от професията.
Гато се изкашля.
— Както и аз. Нещо освежаващо? Вино?
— Знаете, че не пия.
— Да, спомням си. Но с ваше разрешение…
— Разбира се.
Гато отля от една пурпурна течност в стъклена чаша. С мъка я погълна. В стаята миришеше на лекарства.
— След като свършихме с удоволствията, Хейвърфорд, с какво мога да ти бъда полезен? — устата му застина в усмивка.
— На времето ми давахте информация за онези, които имаха неблагоразумието да не използват услугите ви.
— „Имаха неблагоразумието…“ — засмя се Гато, а провисналите му дрехи се тресяха заедно с него. Продължи хрипкаво: — Хейвърфорд, виждали ли сте новата ми картина от Матис? — той посочи към стената.
— Внушителна — обърна се натам Дру, като мислено оценяваше придобивката.
— Един милион долара, Хейвърфорд. Това, което някога изкарвах само от една операция. Можеш ли да кажеш приблизително колко хора е трябвало да умрат, за да може Матис да нарисува тази картина?
— Нито един… освен част от самия художник.
Гато отново се изкашля.
— Дори да я продам с печалба, тя няма да спаси живота ми. Ела по-близо. Седни до мен.
Арлийн се съгласи с усмивка.
— Та, кажи ми, Хейвърфорд, ти какво би направил на мое място?
— На ваше място?
— Ако умираше.
— Сега разбрах. В такъв случай бих се изповядал.
— О?
— Пред свещеник.
— О?
— Ще направя всичко, каквото мога, за да спася душата си.
— Станал си религиозен?
— Малко късно. Но завинаги.
— Това дава ли ти търсеното спокойствие?
Дру за момент се замисли.
— Всъщност, не. Голямо бреме е. Но има власт над мен.
— Власт ли? Да, разбирам.
— Помага ми да свикна с мисълта, че съм смъртен.
— О, това е много ценен момент.
— Е, ще ми позволите ли да ви предложа нещо? Един божи служител е изчезнал. Ще ми помогнете ли да открия защо?
— Божи служител ли?
— Кардинал. Крунослав Павелич.
Гато кимна разбиращо, като чу името.
— Предполагаме, че в отвличането му може да е замесен някой от предишните ви клиенти. Ако ми помогнете да го намеря, ще считам, че сте ми направили услуга. Без съмнение и Господ ще бъде на същото мнение. Но, разбира се, аз ще ви платя за информацията.
— Да ми платиш? Хейвърфорд, това вече не ме интересува.
— Тогава?
— Търся отмъщение! Онези, които ме изоставиха, когато съм толкова слаб!
— Но вие знаете какво представляват — разтвори ръце Дру. — Не можете да ги обвинявате за такова нещо. Те са победителите.
— Победители ли? Не и ако мога да им попреча! — положеното усилие го накара да затвори очи от болка. — Тези копелета лесно раздават смърт, но не могат да вършат работа с някой, който е на прага на смъртта.
— Толкова много сте им обиден, само защото не ви търсят?
— Работата бе смисълът на живота ми.
— Сигурно е време да си потърсите друг смисъл.
— Религията ли? — болката му попремина. Отвори леко очи. — Отлично, Хейвърфорд, ще ти помогна да откриеш кардинала, като междувременно ще си спася душата.
— Поне ще се опитате.
— Ако не е прекалено късно.
— Отчаянието е най-големият грях.
— Имах предвид, ако не е твърде късно да намерим кардинала. Изчезна преди месеци. От онова, което достигна до мен, мога да си направя заключението, че са били положени всички усилия. А сега вече следата е изстинала…
— Интересуват ме малко по-други слухове — настоя Дру.
— От предишните ми клиенти ли? — клепачите на Гато трепереха от усилието да сдържа болката си. — Ако някой от тях бе отвлякъл кардинала, мислиш ли, че нямаше да се изфукат? С писма до вестниците, обаждания в Интерпол.