— Този човек май има проблеми с предлозите — отново изкоментира Сет.
— Но до мен не е достигнал и най-незначителен слух, абсолютно нищо за отвличането на кардинала от терористи. Повярвайте ми, щях да чуя, ако бяха мои клиенти — Медичи се изви, а примката около шията му се затегна. Той изхълца. — Които и да са онези, отвлекли кардинала, не са нито радикални групировки, нито…
— Терористи. Измет — каза Сет. — Твоите клиенти нямат стил. Те са неуправляеми и нескопосани. Бомби в автобуси — Сет с отвращение сви устни, — деца, разкъсани на парчета.
За секунда Ледената висулка си помисли дали Сет не притежава качества, които той едва сега узнава. След това обаче реши, че протестът му не е свързан с неговия морал. Ако му платят достатъчно и ако планът изисква да бъдат убити деца за отвличане на вниманието при дадена операция, Сет ще го направи.
От друга страна Ледената висулка бе твърдо убеден, че никога не би убивал деца. При каквито и да е обстоятелства. Никога.
— Терористите биха могли да нападат църквата като институция, защото я считат за корумпирана — продължи Медичи, — да отвлекат и кардинал, чиито възгледи не съвпадат с техните. Преди няколко години направиха атентат и срещу самия папа, нали? Но пак ви казвам, при мен изобщо не е постъпвала информация за подготвянето на такава операция. Мисля, че не сте на прав път.
— В такъв случай, кажете ми като професионалист на професионалист — каза Сет и разтвори великодушно ръце, а в тона му се четеше подигравка — какво да предприемем?
Медичи лукаво погледна.
— Мислили ли сте за самата църква? Някой вътрешен човек?
Сет се обърна към Ледената висулка.
— Не е невъзможно — вдигна рамене Ледената висулка.
— Не съм убеден — отговори Сет.
— Че кардиналът може да е станал жертва на самата църква ли?
— Че този предател тук казва истината.
— Не е вярно — настояваше Медичи.
— Скоро ще разберем — обърна се Сет към Ледената висулка. — Още сега ще ти отстъпя да го разпиташ по твоя метод.
— Благодаря за закъснялото доверие.
— Трябва да използваме всички възможни начини. Насилието само по себе си може да принуди човек да съчинява лъжи. Медикаментите пък предизвикват автоматизирани отговори. Но когато се прилагат заедно, недостатъците се компенсират.
— Е, в такъв случай ще напълня една спринцовка с натриев амитал. А ти се отдръпни. Както сам каза, сега е мой ред.
Свалиха примката от врата на Медичи, но го оставиха завързан за стола. Той полегна на една страна, почти загубил съзнание. Теоретично натриевият амитал действаше на мозъка и човек разкриваше информация, която не можеше да се изкопчи от него с насилие. Номерът бе само да не се инжектира прекалено много от медикамента, да не би Медичи да започне да си плете езика или напълно да изпадне в безсъзнание.
Настъпи моментът Ледената висулка да започне разпита. В ръката си държеше почти празната вече спринцовка и непрекъснато задаваше въпроса, който го бе довел от Австралия в Канада, а оттам в Италия: „Говори ли ти нещо изразът «Нощ и мъгла»“?
Медичи отговори бавно. Езикът му сякаш бе залепнал.
— Да… от… войната.
— Точно така. Втората световна война. Нацистка тактика за провеждане на терор. Всеки, който е проявявал нелоялност към Третия райх, е рискувал да изчезне без следа, да се разтвори в нощта и мъглата — Ледената висулка говореше бавно и членоразделно, като оставяше думите да достигнат до съзнанието на Медичи. — Дали някой не е възродил „Нощта и мъглата“? Не си ли чул нещо по този въпрос?
— Никакви слухове. Никаква „Нощ и мъгла“ — поклати глава Медичи.
— Опитай се да си спомниш. Не са ли идвали терористи или някакви хора, представящи се за такива? Не е ли искал някой информация за кардинал Павелич? Не е ли бил под наблюдение?
— Не са ни търсили за наблюдение на кардинала — промълви Медичи. — Никой не се е интересувал от него.
— А кой е отвлякъл кардинала?
— Не знам.
— Защо им е трябвало да го отвличат?
— Не знам.
— А може ли да е някой отвътре, от самата църква?
— Не знам.
— Последният отговор ме заинтригува — пристъпи напред Сет. — Не знае дали не е вътрешен човек.
Ледената висулка разбра. Преди четиридесет минути Медичи бе настоявал да насочат вниманието си към църквата.
— Преди малко той просто е измислил нещо, за да престанем да го измъчваме. Не знае нищо определено.
— Но като се замисля, предложението си струва да бъде проучено.
— Църквата? Защо не? Да тръгнем по пътя на елиминиране на възможните варианти. Има голяма вероятност някой църковен служител да е открил тайната на кардинала и да го е предал на „Нощта и мъглата“.