Ледената висулка продължаваше да гледа към мъжа, който ненавиждаше. „А очите му“ — мислеше той. — „Колкото повече хора убива, толкова по-силно заблестяват.“
— Нещо те безпокои ли? — запита го Сет.
— Доста народ премахнахме, а още не сме попаднали на следа.
— Не е вярно — Сет свали вестника. — Стеснихме кръга. Сигурни сме, че изчезването на кардинала не е дело на терористи.
— Никога не съм вярвал в това.
— Все пак трябваше да изключим и тази възможност. Като се има предвид, че Холоуей снабдява с оръжие разни терористични организации…
— За бога, какво каза?
— Не знаеше ли? От това живее. Търговия с оръжие.
— Смяташ, че цялата тази каша е свързана с незаконната търговия с оръжие ли?
— Кардиналът ги изнудваше да му плащат огромни суми всяка година, за да мълчи. Не може да не е знаел и това.
— Да, но ми се струваше, че е по-скоро заплащане за услугата, която им е направил, а не изнудване.
— Е, както и да е, някои от нас наистина мислеха да се отърват от него. Така сметката щеше да бъде платена веднъж завинаги.
— На времето им е направил голяма услуга.
— Да, от която е имал огромна полза. А също и Католическата църква. След близо четиридесет години вноските възлизат на цяло състояние. Осем милиона долара.
— Мен ако питаш, дори е малко. Все пак той е прикрил техните действия по време на войната.
— Включително и на баща ти ли? — запита Сет.
— Не! — Ледената висулка скочи. — Той не е имал нищо общо с останалите!
— О, така ли? Съжалявам, че трябва да те разочаровам, но баща ти е убил не по-малко защитници на евреите от моя. Съперничеството им се е породило заради една жена, майка ти, не заради евреите! Предпочела е твоя баща пред моя! Аз можех да бъда роден вместо теб! А ти изобщо да не съществуваш!
Ледената висулка разбра колко дълбока е омразата помежду им. Вдигна примирително ръце.
— Що за глупости си говорим. Толкова много работа ни чака.
— Да, така е — очите на Сет отново помътняха. — Освен това, още не сме открили бащите си. В такъв случай — той с усилие се контролираше и въздъхна дълбоко — в такъв случай — повтори Сет — ситуацията е следната.
Ледената висулка го изчака да се изкаже.
— Сигурни сме, че онези, които Холоуей нарича „Нощ и мъгла“, не са терористична групировка, която е открила с какво се занимава кардиналът, отвлякла го е и иска да измести Холоуей от търговията с оръжие.
— Съгласен съм — потвърди Ледената висулка. — Тази възможност отпада.
— Но изчезването на кардинала все пак е свързано с това на нашите бащи — продължи Сет. — Онези от „Нощ и мъгла“ не биха могли да ги разкрият, ако кардиналът не им е помогнал.
— И с това съм съгласен.
— Значи, ако не са отвлечени за пари, то сигурно „Нощ и мъгла“ имат някакви лични причини. Може би са евреи. Но за да заподозрат кардинала и да го накарат да се разприказва, би трябвало да имат техен човек в католическата църква.
— Много се съмнявам.
— И аз също. Но се питам, все пак…
— Какво?
— За да отстраним и тази възможност. Дали не може някой… или пък цяла група… вътре в църквата да действа като „Нощта и мъглата“?
Черните йезуити
Сол и Ерика минаха покрай един служител от охраната и влязоха в един гараж източно от река Лимат в Цюрих. Помещението бе голямо и ярко осветено, а бетонният под — безупречно чист. Вътре имаше само една кола — реното на убийците, които ги бяха нападнали. Служители на ЦРУ я бяха докарали тук от паркинга на гарата в Цюрих, където я бе оставил Сол. Явно, че цяла нощ се бяха занимавали с нея — проверявали за отпечатъци от пръсти, разглобявали и претърсвали. В момента представляваше един метален скелет.
— Тези като че ли са се готвили за Трета световна война — обади се мрачен глас. Беше Галахър. Сол се обърна и видя бившия си шеф — доста як мъж — да идва към него с портативен миномет RPG–7 в ръка. Посочи с глава мунициите на пода — пластични експлозиви, гранати, автомати, какво ли не.
— Открихте ли някакви отпечатъци от пръсти?
— Многобройни — отговори Галахър. — Но колата е взета под наем. Не можем да кажем кои са на твоите приятелчета и кои не.
— Казах ви къде скрих телата. Можехте да изпратите хора да вземат отпечатъци.
— Вече го направих. Моите подчинени ще се върнат довечера. Освен оръжията, не открихме нищо необичайно в колата. Била е наета в Австрия. Едва ли са рискували да минат швейцарската граница с багажник, натъпкан с оръжия. Получили са ги тук, в Швейцария.
— Точно така. А тъй като е трябвало да внимават да не ни загубят от погледа си, не са имали много възможности да се отклоняват от пътя. Имат отлично организирана мрежа.