— Ти пък откъде знаеш в кого съм влюбена! — озъби му се „зайчето“.
— Ха-ха! Не се гледа колко е малко, ами много знае!
— Знам пък!
— Ти освен уроците си, друго не трябва да обичаш — каза Киро и се захили.
— Обичам пък!
— Кого? — запита през смях Емо.
— Тебе!
— Я, гледай! Малко си още.
— Не съм пък!
— Върви при майка си да ти даде млечице!
— Няма! Вие всички сте лоши! Хулигани!
— Славчо, я остави учебника в стаята. — Емо даде конфискувания учебник на приятеля си и каза — Ти знаеш ли какво значи хулигани?
— Знам. Такива като вас! — извика „зайчето“.
— Малко, пък много знае.
— Пусни ме!
— Върви по дяволите! Никакъв учебник няма да ти върна.
— Ще се оплача на класната.
— Знаеш ли колко само ме е страх от твоята класна!
— Дай ми учебника!
— Накрая на годината ще ти го дам
— Ами аз откъде ще уча?
— Откъдето намериш.
— Моля ти се!
— Щом ми се молиш, ще ти го дам.
— През това време останалите „въдворяваха“ ред. Райчо и Румен конфискуваха пет-шест гъби, за да има с какво да се изтрива дъската. „Зайците“ протестираха, но не можеха да направят нищо.
Изведнъж Райчо, който беше влязъл погрешно в един девически десети клас, изхвръкна без горната си дреха, а след него като гарги се разкрещяха десетокласничките.
— Гъби ще крадеш, а! Няма да ти върнем сакото!
— Дайте ми сакото!
— Вижте го! Краде, а иска милост!
— Ей, рагаци, помагайте! — извика Румен и излетя от същата стая с един стол.
— Стола срещу сакото! — извика Райчо.
— Кретени! — извика една десетокласничка.
— Дръжте го! Него срещу стола! — извикаха няколко други и хванаха нещастния Райчо, преди да е успял да се опомни. Вмъкнаха го в стаята, като го държаха яко, така че той не можеше да се измъкне.
— Надя, отиди да преговаряш.
— Отивам. Какво да им кажа?
— Всичките гъби, дето ги взеха от деветите класове и стола срещу този кретен.
Надя отиде и се върна с празни ръце.
— Какво стана?
— Оня идиот Емо каза, че Райчо щял да се оправи сам. Вика, че интересите на класа му не били интереси и на Райчо.
— А! Виждаш ли какви приятели имаш!
— Много са си добри рагаците.
— Виж какво. Ще те пуснем, само че ще работиш за нас.
— Я гледай! ЦРУ!
— Аз ти казах! — това беше най-нахаканата от всички.
— Я си гледайте работата!
— Виж какво! Ако не вербуваш за нашите момичета достатъчно момчета от гимназията, ще ти строша главата!
— Бре, че страшни!
— Аз казах!
— Пък и важни!
— До утре ако не вербуваш вашите, как ги каза, а, да, рагаци, ще ти счупя лично главата.
— Това е наказуемо от закона.
— Ще видиш ти един… закон!
— Хайде, че би звънеца!
— В събота трябва да направим джумбаре с твоите рагаци.
— Моите рагаци си имат с кого.
— Разкарай се сега и утре те искам да докладваш! Хайде, изчезвай.
— Откачени! — каза Райчо и излезе от девическия клас, обличайки сакото си.
— Какво стана? — срещна го Емо.
— Майтап!
— Какъв майтап?
— Искат да правят оргия с нас.
— Каква оргия?
— Джаболо.
— Какво джаболо, бе!
— Джумбаре.
— То наистина било майтап. И какво искат друго?
— Да запазя рагаците за тях.
— Ха-ха-ха-ха! — изсмя се Емо и то така, че започна да се превива от смях. — Явно не познават единадесети „Б“ клас!
Десета глава
СКОРОСТТА НА РЕАКЦИИТЕ
Емо връхлетя в стаята и се натъкна на Марина.
— Оо-ох! — извика съученичката му.
— Много се извинявам — съчувствено се обърна към нея Емо и изкрещя — Идва!!! Маринке, не ми се сърди — продължи той.
— Не ти се сърдя, ама по-внимателно влизай.
— Друг път ще внимавам.
— Клас, стани — извика дежурната и всички се намериха за съвсем кратко време по местата си, а след като химичката влезе, се заизмъкваха бавно-бавно от чиновете си.
— Е-е! Сякаш сте старци! — възмути се химичката. — Скапали сте се, не приличате на гимназисти, и то най-вече абитуриенти! Вярвам, изморени сте, но и аз съм изморена. Хайде, сядайте.
Вратата се открехна и в отвора се показа симпатичното личице на новата Емова познайница. Тя се усмихна на Емо и извика:
— Хулиган!
След това затвори вратата. Емо се замисли. Какво искаше от него това „зайче“?
Киро се обади шепнешком отпред:
— Емо, този заек си търси белята!
— Ще си я намери, щом толкова му се иска! — каза Емо и в същия момент му стана много неприятно. — Голям глупак е този Киро — прошепна той на Славчо. — Какво ми се бърка в работите!
— Лапнал е по твоя заек — също шепнешком му отвърна Славчо.