— Той не е мой заек.
— Е, нищо, важно е, че търчи по тебе.
— Какво търчи, по дяволите! Нека Киро си троши главата с него!
— Кириле, излез на дъската — чу се гласът на химичката, която до този момент беше преброявала няколко пъти класа, да не би някой да е изчезнал.
— Ама, другарко, днес всеки час ме изпитват! — запротестира Киро.
— Нищо, нека след това да се хвалиш, че еди кой-си ден са те изпитали по всичките предмети.
— Ама, другарко, само три пъти имат право да ме изпитват.
— Няма такъв правилник. Ще излезеш ли?
— Не.
— Ще ти пиша двойка.
— Пък пишете ми.
— Излез ти, Емиле.
— Не искам.
— Как така! Как да не искаш!
— Не съм добре.
— Как така да не си добре! Я излез, иначе ще ти пиша двойка.
— Добре, и за какво да говоря?
— За скорост на химичните реакции. За днес това ни е урока, нали?
— Откъде ще знам!
— Какво? Ти не си знаеш урока!
— Не.
— Сядай си тогава.
— Не, ще изляза.
— Защо ще ми губиш времето?
— Защо да ми пишете за нищо двойка?
— Добре, излизай, да видим какво ще кажеш.
— Ама че глупав късмет!
— Марина, излез и ти.
— Виждаш ли, ако не се бяхме сблъскали, нямаше да ни изпитат! — прошепна Марина, когато отиде на дъската.
— Какво да правя.
— Нищо. Знаеш ли си урока?
— Не.
— И аз.
— Хайде, Емиле, говори.
— Чакайте да си помисля малко.
— Няма какво да те чакам. Марина, ти ще говориш ли?
— Не мога.
— Боже господи! Днес никой ли не си знае урока?
— Не! — чу се от дъното на стаята.
— Значи, трябва на целия клас да пиша двойки.
— Няма да са действителни — обади се Райчо.
— Така ако се учите, по новия правилник никой няма да има примерно поведение — заплаши ги химичката.
— Какъв е този нов правилник? — запита някой.
— За определяне на поведението. Основното ще бъде добро.
— Значи на мижитурките ще се връчва примерно — каза Емо.
— Как така на мижитурките! Човек с изявена трудолюбивост, ученолюбивост, отличен успех, трудови навици, честност, откровеност, другарско отношение, чувство за колективност, критическо отношение към другарите си…
— А не към учителите! — извика някой.
— … към себе си, въобще, човек, който дава пример и със своя пример увлича другите, той ще има примерно поведение.
— Вие как ги разбирате тези неща? — обади се Славчо.
— Те се виждат.
— Някой лицемер ще ви излъже.
— Едва ли.
— Да, но на този, който има примерно поведение, няма да му е много удобно сред масите с добро поведение. Ще се чувства чужд.
— Как така! Той ще се гордее!
— Един честен човек няма да се гордее с това, че се е издигнал изкуствено над съучениците си.
— Училището ще се гордее с такива примерни ученици.
— Няма идеален човек.
— Но ние се стремим да създадем по-съвършени личности.
— Човек без слабости не се е родил.
— Незначителните слабости се пренебрегват.
— Значи, оценката не е обективна.
— Тези, които са съставили правилника, знаят по-добре от нас.
— Те са богове.
— Не са богове, но все пак знаят повече от тебе и от мене.
— „Преклонената главица остра сабя не сече!“ — извика Киро.
— Мижи да те лажам! — обади се Румен
— Много време си изгубихме в разисквания. Сядайте си. Днес няма да ви пиша двойки, но ще си отбележа в моя бележник, че на този ден не сте си знаели урока.
— А на мен ми писахте двойка! — извика Киро.
— Ти първи отказа и ти писах.
— Не е честно. Защо само на мене?
— Значи, и на съучениците ти да пиша, така ли?
— Да.
— Няма да им пиша. Не чувстваш ли, че си егоист. И на тебе няма да пиша, но исках да докажа на съучениците ти, че има хора, които не заслужават примерно поведение само заради проявеното недругарско отношение.
— Явно защитава и рекламира новия правилник — обади се Елито.
— Така е — каза Киро. — Всеки гледа себе си. Аз няма да се оставя да ме тъпчат, я!
— Чуваш ли го какво приказва? — каза Емо на Славчо и направи гримаса на страшно отвращение.
— Това беше най-вече заради тебе казано — рече Славчо.
— Ако беше въпрос, аз нямаше да изляза на дъската. Излязох само да не изпитат някой друг на моето място. И най-главното, никога не съм проявявал егоизъм като Киро. Пък и химичката се престара. Много благородна се показа. Лицемерка!
— Такава е. Внася вражди в класа. Меси се, където не й е работа.
— Днес не можах да ви предам новия урок, но следващия път ще ви предам два — каза химичката, когато звънецът вече биеше.
Единадесета глава
ВЪЛНЕНИЯ
— Утре ще имаме практика в училище — извика Райчо. — Двете групи.