— Просто имаш късмет!
— Късмет ли? Може и да си прав, ама интересно, защо все с тебе ми се случва това нещо?
— Колко искаш?
— Един кинт е достатъчен засега.
Звънецът би и в коридора се вдигна страшна олелия.
— Ще играем ли през голямото на тенис, Киро? — запита Емо.
— Добре.
— Само че да не излезеш разплакан.
— Аз по принцип не играя с такива слабаци като тебе, ама хайде, от мен да мине.
— И още говори за неща, които се отнасят за него, само че не ги осъзнава.
— Абе, Емо, не виждаш ли, че поне на тенис с мен не можеш да се мериш.
— И още се перчи. Явно барбута ти беше малко.
Удари звънеца за учителите. Емо си седна на мястото. Славчо, с когото седеше, усилено си учеше урока по астрономия.
Емо погледна в тетрадката си, после погледна в учебника си, направи нещастна гримаса, въздъхна и ги затвори. Нямаше смисъл сега да чете. Все щеше да си спомни нещо, ако го вдигнеше на дъската. Контролно вярваше, че няма да правят, защото класната им беше казала, че директорът наредил по физика, химия и разни други предмети контролни да не се правят.
Втора глава
РАЗБУНТУВАЛИЯТ СЕ КЛАС
Мина се една минута след биенето на звънеца, но физичката не идваше. Шумът в класа се усилваше. Слухът, че в няколко други класа са правили контролно по астрономия се беше разпространил и в този клас. Много искаха да правят контролно, но повечето бяха против, най-вече момчетата, които се заканваха да направят скандал.
Мина се още една минута и шумът стана още по-силен. Всички се горещяха, размахваха ръце, отправяха закани по адрес на физичката; някои държаха на контролното, защото можеха да препишат нещо от учебника, други бяха съгласни с него, защото можеха да се изразяват по-добре писмено или бог знае защо, а мнозинството беше против, защото ставаше дума за принципа, а не за контролното. В такива случаи учениците стават много задружни и се поддържат.
Измина и третата минута от часа. Учениците започнаха да викат по-силно, тебеширите пак захвърчаха, гъбата също полетя из стаята, чуваше се изкънтяването от удари с учебници или с чанти, някой усилено се тренираше да бие барабан на един от чиновете, момичетата пронизително пищяха и се гонеха из стаята, закани и ругатни валяха като порой. В такива случаи учениците са много невъздържани и не мислят какво правят.
Минаха се четири минути, а физичката я нямаше все още. Някой се провикна, че ще има свободен час по астрономия, друг започна да вика, че лъже, а в стаята беше станал ад.
— Чакаме още десет минути и излизаме! — се провикна Киро.
— Идва!!! — изрева дежурният и в стаята нахлуха десетина души, които бяха в коридора, защото в училището никой ученик не обичаше да стои в стаята, когато имаше малко междучасие, а през голямото — напротив — насила ги измъкваха навън.
Физичката влезе. В стаята все още беше хаос. Почти никой не беше станал, а някои само се понадигнаха от местата си, но учителката, която се беше ухилила до ушите, защото беше в много добро настроение, каза всички да си седнат по местата и да извадят по два листа.
— Много сте шумни днеска — каза тя. — Бях в дирекцията и чак там се чуваше.
— Никакво контролно! — извика Емо.
— Няма да правим контролно! — подкрепи го Славчо.
— По физика не се прави! — изкрещя някой от другия край на стаята.
— Не искаме да правим! — извика по-силно Емо и започна да удря по чина.
Другите също заудряха по чиновете и се вдигна такава олелия, че ако някой беше в коридора, щеше сигурно да си помисли, че е станало кой знае какво. Ама и наистина беше станало, защото физичката не можеше да се изкаже.
— Ама… ученици — мъчеше се младата учителка да усмири разбунтувалия се клас. Тя беше едва за втора година в тази гимназия, но правеше неща, които извикваха голямо недоволство у учениците. Може би, защото не я считаха за толкова опасна като другите, затова я принуждаваха много пъти да се съгласява и примирява с тяхната воля. Но този ден тя явно беше решила да не се предава.
— Тихо, ученици! Моля ви! — помъчи се отново да въдвори ред, но без резултат.
— Извикайте директора! — изкрещя Емо. — Той ще каже дали да правим контролно или не!
— Няма да правим! — провикна се някой над всички.
— Това е безобразие!
— Подлост!!!
— Хайде да я набием!
— Контролни по физика не се правят! Това е нареждане на директора!
— Няма да правим! Няма да правим!
— Ама, ученици! Моля ви! Ученици! — усмивката на физичката се беше помрачила, но лицето й не беше отчаяно, а изразяваше твърдост и показваше, че този път нямаше да отстъпи. — Ученици, цял час ще го правите. Ще ви дам и междучасието!